Изкуството да живеем в усилие
„Човекът се е лишил от умението да живее в усилие. А преди това е загубил и връзката с ритъма”. Ако се възстанови връзката с ритъма, възстановява ли се и умението да живеем в усилие? Или това е просто възможен и желан вариант? Какво се случва с онзи, който е успял да възстанови ритъма, но така желаното умение да живее в усилие не е било възстановено или не се е развило?
Животът от гледна точка на усилието е не просто изкуство, а свойство на функционирането на съзнанието и енергията ни, както и възможност на тялото ни поне да не пречи на този процес. Да се лишиш от усилието означава преди всичко да загубиш адекватност на съзнанието.
Да загубиш представа за това защо живееш и накъде се движиш означава да разбиеш себе си на фрагменти. Онзи, който е познал усилието, никога не би се лишил съзнателно от него. Това може да се случи единствено под въздействието на външен фактор.
Не винаги усилието се вписва в необходимия ритъм, т. е. не винаги то отговаря на естествеността и хармонията. Усилието е тест за човека в отношението му към себе си. То е условие за създаването, поддържането или вписването в ритъма. Без усилието също можем да живеем в ритъма, но в този случай ритъмът ще бъде неподвластен за човешкото разбиране.
Ритъмът не може да бъде възстановен без усилие. Какво представлява възстановяването на ритъма? Това е една дисциплина на действията, която предопределя основното разбиране за усилието.
13 юли 2012
RSS: