Състояние на съзнанието

„Разбира се всичко изброено по-горе бледнее пред това в какво състояние се намира съзнанието – силно разбъркано, развито или преразвито”. Ако е възможно, опишете по-подробно състоянията на съзнанието и ключовите моменти при възстановяването във всеки един случай.

Състоянието на съзнанието на даден човек се определя от свойствата на тялото му или по-скоро от неговата цялост. Колкото по-цялостно е тялото, толкова по-цялостно е съзнанието ни. Ако тялото не е цяло, то съзнанието също е разбито на части, които зависят от различните степени на активност на отделните части на тялото. Съзнанието подхранва тялото и бива подхранвано от него и следователно колкото по-разединено е тялото ни, толкова по-несъвършено е съзнанието ни.

Целостта на тялото се определя от циркулацията на енергията. Тялото има мяра и колкото по-съвършена е циркулацията, която трябва, грубо казано, за един оборот да обхваща максимално количество жизнено важни системи, толкова по-цялостно е нашето тяло и толкова по-цялостно е и съзнанието ни. Съзнанието не може да живее извън енергийните процеси, произтичащи в тялото, а те зависят преди всичко от целостта на тялото. Освен това колкото по-разединено е тялото, толкова повече са раздразнителите в нас и всички те въздействат върху различни участъци на мозъка ни Колкото по-цялостно е тялото, толкова по-централизирано енергията постъпва в мозъка. Колкото по-нецяло е то, толкова повече реагираме.

Лесно е да се изброят подобни случаи, но не бива, неправилно и дори опасно е да се възстановяват отделните системи, особено когато те са свързани със съзнанието. Проблемът трябва да се разреши кардинално: трявба да се усъвършенства геометрията на мозъка. Безсмислено е да се търсят локални решения на проблема. Така дори животът придобива един оттенък на безсмисленост именно заради локалната зависимост на съзнанието ни.

Локалната зависимост е реакцията на гнева, радостта, злобата, страха и пр., т.е на всичко, което се нарича емоция и съставлява същността й. В нецялостното си състояние, човекът не може да преживява и чувства тези процеси, той само реагира на тях. Това е и разликата между емоцията и чувстването. Колкото и да говорите за чувства, ако съзнанието ви е нецентрирано, вие не можете реално да ги преживявате. Просто много хора наричат реакцията си на дадено чувство (което всъщност представлява и емоцията) именно „чувства”, а това е неправилно.

Така максималното, на което е способно нецентрираното съзнание, е краткотрайно съсредоточаване, а то е недостатъчно за постигането на преживяване. В най-добрия случай нецентрираното съзнание наблюдава или внимава за нещо. Тоест прагът на регистриране на събитията и още повече оценката им са много ниски.

Дори високоразвитият интелектуален мозък представлява изкривяване на съзнанието. Да, разбира се, той може да възпроизвежда нещо като когнитивна индукция или триединство на перцепцията, но не би могъл да види факта, че е изместен вляво. Макар че това лесно се вижда само с един поглед в огледалото (най-добре на голо).

 

24 януари 2018

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


21 0
| 2757 прегледи |
Етикети:

Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5