Качеството на напълването изменя усилието
Ако напълването не е затворен процес, то тогава значи е някакво междинно състояние, свързано с построяването на затворен контур? По какъв начин може да се измени качеството на напълването, при положение, че се намираме в социума и се напълваме от реакциите, храната или състоянието на мястото? Може ли изборът на място да измени качеството на напълване?
Важното е да се разбира, че условията на напълване са заложени в нас от условията на нашето раждане и няма никакво значение къде се намираме, защото така или иначе навсякъде ще възприемаме напълването по един и същи начин. Напълването само по себе си е, така да се каже, енергия от низш порядък. Това е определена база, която ни е необходима за създаването на усилие и освобождаването ни от зависимостта от напълването. Или, по-правилно би било да се каже, за превключването ни от външната зависимост към вътрешна такава. Понеже, всъщност, дори и да изберем някое по-качествено място, ние отново няма да можем да се напълним от него преди да сме изменили механизма си на напълване, който е заложен в нас от мястото ни на развитие и времето, което пребиваваме в него. Ако в някой скапан автомобил налеете хубав бензин, тогава той не само, че няма да тръгне от това, но и напълно ще спре да работи. Много хора, например, отиват в Тибет за знания, но там те буквално „изключват“, тъй като я няма енергията, която са свикнали да използват.
Нито едно място не може да бъде място на силата за човек, ако преди това той не се научил да се превключва. Освен това, не забравяйте: вашият мозък дълго време е бил вграден в енергията на напълване и вече работи на слаби обороти. Затова, за да може днес човек да бъде научен правилно да се фокусира, вече се изискват неимоверни усилия. И, разбира се, цялата тази ситуация трябва да се промени въпреки наличното, а не да се губи време в очакване на някое по-добро място.
Какъв е смисълът да отидем на по-силно място, ако няма да сме в състояние да го използваме? Да не можем да го използваме, обаче, е едно на ръка, но ако освен това и не ни дава възможност да се развиваме! Разбира се, разликата е огромна между това да заминем за две седмици някъде, за да се огледаме на всички страни, а после да се върнем, и това, например, да прекараме около месец, или пък да останем за още по-дълго, както хиляди хора остават в Индия или във въпросния Тибет, превръщайки се, всъщност, в духове за тези места.
07 юни 2012
RSS: