Великите хора
Днес, времето на великите хора вече е отминало и е настъпило времето на сивите хора, или хорица, умеещи да се приспособяват и нагаждат към дадения елементарен ритъм на живот. И, фактически, не ни остава нищо друго, освен да чакаме, докато измрат. Ритъмът на днешното развитие и системата на образованието са настроени изцяло към попълване именно на редиците на такива бързоразвалящи се, мутирали биопродукти. Затова тези, които все още не са се превърнали в роби на тези мутанти, трябва да се отдръпнат настрани и да работят върху себе си. Борбата срещу въпросните мутанти е като борбата срещу хлебарките.
По-рано човек е бил в състояние да се съсредоточава върху своите действия и да реализира поставените от самия него задачи. И, всъщност, всичко се е свеждало единствено до качеството на неговото раждане. Днес, дори и качествено роденото дете попада в хаотичния ритъм на съществуване и се превръща по-скоро в паразит, отколкото в изразител на своята собствена воля. И в този случай нито една велика школа не би могла да помогне, тъй като това дете вече го чакат същите тези сивички учители, станали жертва на прогреса, които не притежават нито воля, нито концентрация. В действителност, дори и качествено родените днес вече са в пъти по-малко, отколкото преди, тъй като майките раждат своите деца като домашни зайчета, но не умеят да ги обучават, защото самите те не са обучени. Кажете, кой ученик или студент в днешно време изпитва потребност да прочете Аристотел, Цицерон, Луций Аней Сенека или други мислители, за чието възприемане е необходимо не просто време, но и усилие?
В условията на пространството, което вече е окупирано и поделено, човек не може и не умее да го използва, дори и когато остане сам. С други думи, мястото, на което човек трябва да търси спасение за своето съзнание, той всъщност бяга от него, понеже съвременното съзнание е като клавиатурата на компютъра, която новото поколение се е научило да натиска, следвайки единствено инструкциите и информацията, а не анализа. Така че определено няма какво да се надяваме, че в днешно време ще се появят Велики хора, защото дори и да се появят, няма да има кой да оцени тяхното величие. И, най-вероятно, на тях това няма да им е нужно, но ще е необходимо за пространството, за да може самото то да се усъвършенства.
И какъв е изводът тук? Трябва да се научим как да съхраним себе си като хора! Следователно, първостепенната задача за съвременния човек трябва да бъде стремежът му да развива и поддържа човека в себе си, което ще му даде възможност да живее в онези параметри, които са изначално заложени в него.
Препоръчвам ви да се запознаете с материалите от раздела Дзябяк, както и с едноименната книга.
25 октомври 2010
RSS: