Дълголетие
Дълголетието е идея, лозунг, биологично явление, но най-вече проблем, касаещ онези, които не желаят да се разделят с живота. Дълголетието е сериозна и нееднозначна тема, тъй като главният въпрос в човешкия живот не е в това колко живее човекът, а как живее. По време на живота си ние убиваме такова количество време, че се налага да се запитаме защо изобщо се поставя въпросът за дълголетието. Ако човек не умее да живее, тогава какво значение има колко живее или по-скоро колко не живее?
Ако не се разкрие формулата за съответствие между собствения ни живот и процесите на действие и творене, определението за продължителността на живота ще остава необосновано. Идеята за дълголетието трябва да се основава на способността на човека да контролира и управлява своя живот. Отговорете си на следния въпрос: какво представлява животът ви – движение или покой? Животът на човека трябва да има ориентир. Ако за вас ориентир е това, че рано или късно ще настъпи смъртта, тогава няма значение колко дълго ще се задържите тук, тъй като целият ви живот ще бъде подчинен на това, че все пак един ден ще настъпи краят.
Как може да се чувства човек нормално или дори да съществува психологически, ако концептуално е съгласен с това, че ще умре? Това се превръща в нашия код, в рефлекс към смъртта. Защото когато знаем, че ще умрем, единственото, което ни остава, е да се борим със старостта и отчаяно да се опитваме да удължим утилитарното си състояние.
Човек трябва постоянно да развива концептуално в себе си жизнеността и да умее да увеличава ресурса си, а не да го хаби. Затова не трябва да търсим средства против стареенето, важно е да натрупаме познания за това как да удължим и усъвършенстваме живота си.
Даоистката традиция борави с понятието „излизане от живота” – това е, когато човекът вече не може повече да развива себе си. В нея липсва понятието за старост, работи се с понятието мъдрост и почитта към по-старшите изхожда не от това, че са по-старши, а от това, че са по-мъдри. А може ли да бъде мъдър един такъв „старши”, който се е довел до състояние, в което създава множество проблеми на околните (ако, разбира се, това не се случва по стечение на обстоятелствата)? Колко хора живеят, изхабявайки и унищожавайки в началото целия си живот, след което и този на своите близки, заради това, че са се отнасяли невежо към себе си!
Човек трябва да се учи да уважава и усъвършенства себе си на всяка една възраст. Това, че болният човек иска да бъде здрав, не е решение на въпроса като цяло. Всеки трябва да знае в какво се крие смисълът на здравето и какво представлява здравето. Тук трябва да се тръгне от началото: за да знаем, трябва постоянно да усъвършенстваме, или с други думи да подхранваме, съзнанието си. Неподготвеното и нерегулирано съзнание не може да знае, то може само да реагира. Лишавайки се от съзнателни функции, човек трябва да разбира, че заедно с тях, той губи и човешкото си предзнаменование. След това няма никакво значение колко ще живеете, тъй като това всъщност не е никакъв живот. То е просто някакво съществуване на вашата биомаса в по-груби вибрационни форми.
В древността животът на човека не се измервал чрез времеви параметри, той бил пространствена формула, в която най-важен показател било именно това, което човек бил при напускане на живота.
Едва след като развил човешкото си начало, т. е. способността си да увеличава и видоизменя ресурса си, човекът получил допълнителната функция на сътворяването, която му дала възможността да подобри, измени и усъвършенства собствената си съдба. Това било необходимо условие за постигането по-съвършена форма. Именно от тази гледна точка е станала важна и идеята за продължителността на живота, която въпреки всичко била свеждана не толкова до количеството години, колкото до идеята за това как човекът да преформатира себе си, да увеличи своята, така да се каже, мощност.
Особено големи са постиженията в тази област на даоистките алхимици, макар че трябва да признаем, че Леонардо да Винчи е онзи, който е отделил най-голямо внимание на човешката геометрия, която изразява идеята за продължаването на живота в конкретни форми. Даоистките алхимици влагали в това по-конкретно значение, което се заключавало в концепцията, че човекът трябва да се измени, за да може да се освободи от фалшивия лек и да получи истински лек. Именно лековете на Небето, дошли до нас от безсмъртните, са залегнали в основата на идеята за познанието за дълголетието. Те давали възможност да се премине през деветте етапа на превръщане, един от които е и знанието за това как да се подхранваме с есенцията на Небето.
25 август 2012
RSS: