Енергетик
Енергетикът е продукт, израснал в определена зона, който, благодарение на честотните си характеристики, има способността да не се разрушава. С други думи при него липсва коефициент на смъртността.
Енергийните растения могат преди всичко да се използват за подхранване. Тези растения могат да бъдат възприемани и усвоявани от мозъка ни и от тялото ни. Енергетикът е продукт, който се абсорбира от тялото, т. е. тялото ни се „напоява” с него. Негова отличителна способност е отсъствието на процеса на изгаряне, който възниква в тялото ни в резултат на приема на обикновена храна (с коефициент на смъртност) и повърхностното дишане.
Тук се крие и основната разлика между енергетикът и храната, с която сме свикнали. Впрочем всичко зависи от резониращата честота, защото ако вземем някой химичен продукт (например кока-колата), можем да кажем, че той също е своеобразен „енергетик”, само че с понижен резонанс, който пресушава, а не напълва тялото ни.
С други думи хората всъщност отдавна са преминали на хранене с енергетици, само че използват такива, които ги източват, вместо да ги подхранват. Така е възникнала една зависимост към процесите, които определени химични реакции предизвикват. Затова употребата на енергетици е вече житейска норма и единственото, което ни остава, е да преминем от нискочестотните енергетици, които ни лишават от живот, към високочестотните, които ни дават живот. При това трябва да не забравяме, че високорезонансните енергетици подхранват мозъка ни, а нискорезонансните го разрушават. Ето защо по това дали човек пие различни химични напитки или не, може да се определи степента на деградирането му.
Този въпрос вероятно не би ме занимавал, ако хората, които определят законите, не бяха хора с понижена мозъчна активност, т. е. хора, които всъщност пречат на онези, които имат по-висока такава. И тъй като в резултат на тези закони се усилва понижаването на биомасата на населението или по-скоро на мозъците в него, очевидно е, че изборът тук се свежда до вибрационните характеристики.
Ето защо трябва да имаме такова отношение ни към храненето, че да определяме енергийността на храната не според калориите, а според честотните й характеристики. За тази цел трябва да познаваме класификацията на енергетиците.
25 август 2012
RSS: