Съзнание и дух
Каква е разликата между съзнанието и духа от гледна точка на даоистката алхимия?
Съзнанието и духът са преди всичко условие, а след това – развитие. Духът на човека изразява съзнанието, а съзнанието определя състоянието на духа. В даоистката концепция за осъществяването на връзката между духа и съзнанието се използва понятието „срединност”. Какво представлява тази срединност? Тя е естественото хармонично състояние на съзнанието. За какво ни е необходима тя? За да може съзнанието да се опира на духа, да го изразява и най-вече да го развива. В противен случай съзнанието няма опора и не може да намери израз.
Човекът, който живее в хаотична среда, нарушава условието за съществуване на тази връзка дух-съзнание. Следователно, съзнанието за него не е свързано с чувства, а с реакции, тъй като то се опира не на вътрешния опит, а на външните възбуди. Работата е там, че ако имаме съзнание, то има две състояния, в които може да живее: адекватно, т. е. балансирано; или неадекватно, т.е. небалансирано. Най-опасното при небалансираното съзнание е когато то е обградено от множество други небалансирани съзнания, които му пречат да изрази собствената си индивидуална позиция.
За да я изрази обаче, са необходими конкретни условия и специално обучение. С други думи независимо от желанията ни, за да започнем да разбираме съзнанието си, трябва да сме постигнали необходимите за това условия, в които съзнанието ни няма да търси аргументи против и да защитава това „против”, а ще търси „за” и ще развива това „за”. За тази цел ние трябва да извисим вътрешното си пространство над външното. Грубо казано, вътрешния порядък на действия трябва да преобладава над външния. В даоистката концепция това означава „диаграмата Фу-Си да преобладава над диаграмата Уен-Уан”.
Съзнанието трябва да бъде инструмент, който да дава възможност на човека да оперира както с външния свят, така и с вътрешния, а за тази цел то трябва да се развива. Човек не може да има развито съзнание, ако не работи над него ежедневно. Тук идва следващият въпрос: Какво означава да работим ежедневно?
Съзнанието е инструмент на духа, но за да разбере това човек, той трябва да изравни силата на съзнанието си със силата на духа. В противен случай той просто ще реагира и ще декларира. Всичко това ще доведе до формирането на множество лозунги, при които се говорят и повтарят много хубави неща, но те не се превръщат в реалност, тъй като казваното не се осъзнава. И това не е някакъв психологически момент, а изключително физиологичен. Даоистката традиция ни учи да разбираме духа и съзнанието физически, за да не стават тези понятия образни и езотерични.
Да се говори за разликата между тези понятия, без да се изявява статуса им, е израз на тези изключително лозунгови форми на обясняване. За да сформираме факти, трябва да познаваме инструментите. Докато съзнанието и духът не станат за човека факт, той ще продължава да подменя една образност с друга. Всичко трябва да бъде опознато, защото именно познанието отличава човека от не-човека.
12 октомври 2012
RSS: