Обществото и парите
Как да живеем в общесвото и извън парите?
Този въпрос включва три важни понятия – «живея», «общество» и «пари». Нека започнем с обществото.
Общесвото са условията, в които се намираме по една или друга причина. Независимо какво е то, обществото или се усъвършенства, или се разлага. Като и единият и другият процес са напълно естествени. Оттук насетне въпросът опира до самия човек: каква е ролята му в този процес?
Днес съвършеното общесво е утопия, тъй като човекът е ориентиран по-скоро към потрблението и натрупването, отколкото към себереализирането или осъществяването на процеса, в който усъвършенства не само себе си, но и обкръжението си. Следователно всеки трябва да се научи да носи сам отговорността за себе си.
Едва след като сме постигнали това, бихме могли да започнем действително да взаимодействаме с общесвтото. В противен случай ние просто ще му реагираме. При това взаимодействането с обществото трябва да се определя от наличните закони и условия. Ако ще викаме на всички, че са негодници и паразити, така първо ще подчиним себе си на реакциите си спрямо тези «паразити» и второ – ще затвърдим паразитната им същност.
Работата е там, че паразитът може да се приспособява, а не-паразитът сам изгражда условията си на живот. Разликата между двата типа хора е огромна. Ето защо ние трябва да приемаме всички условия, независимо какви са те, ако ни помагат да изграждаме живота си. И колкото по-качествен е този градивен процес, толкова повече ще можем да разширим границите на правилното.
Тук стигаме и до вторият скрит въпрос: «Как да живеем?». Не бива да живеем, без сами да изграждаме процеса на живота си. В противен случай просто ще бъдем част от нечий чужд живот. Трябва да можем да обединяваме, присъединяваме и възпитаваме. И тук важно е да работим над това ежедневно. Всеки ден!
Ако следвате такъв принцип, според който вие сте определили отношенията си с общесвтото и сами сте изградили жизнения си процес, тогава винаги ще имате онова, от което се нуждаете във връзка с този процес. Когато хората искат пари, но не умеят да взаимодействат с обществото, когато не разбират собствените си задачи и не ръководят сами изграждането им, дори милиони не биха могли да удовлетворят потребностите им. Причината е, че самото понятие за «живеене» се свежда не до то това колко пари имаме, а до това дали умеем да живеем или не. Ако реагираме на живота, ние го подчиняваме на някой друг, а не на себе си. И ако на всичко отгоре негодуваме и сме неудовлетворени, това означава, че не само не сме решили персонално въпроса «кой съм аз в този живот?», но и че сме се превърнали в един от паразитите.
26 октомври 2012