Хранейки съзнанието, храним и духа
За да храним съзнанието си, трябва да храним мозъка. А как да храним духа?
За да разберем как да храним духа си, трябва първо да разберем какво представлява духът. Ако човек не разбира физиката на духа, за него той е нещо езотерично и колкото и да разсъждава за духа, той няма да може да го изяви.
За човека, познал физиката на духа, този въпрос е неактуален, тъй като целият му живот е подчинен на взаимодействието му с духа. При него по-низшата форма на съществуване, поведение и действие е подчинена на по-висока форма, тъй като духът представлява най-високочестотната организация или форма. Това е, ако щете, самостоятелен орган в човека.
Тук възникват много въпроси: Как, например, да съпоставим себе си с разбирането за духа. Тук най-главна роля играе, всъщност, нашето съзнание. Само то може да ни помогне да идентифицираме духа си. В противен случай той ще остане нещо мистично до момента на смъртта ни и то ако не сме го разрушили през живота си.
Така познанието за духа е познание за най-висшата инстанция на нашето Аз, затова тук не бихме могли да минем без инструмент, който да спомогне за постигането на това познание. Такъв инструмент за нас може да бъде нашето съзнание, за тази цел обаче ще трябва да го изведем до една напълно нова честота на съществуване. И не просто да го изведем, но и да се научим да го контролираме. Ето защо приближаването към духа започва със съзнанието, а приближаването към съзнанието – с построяването на геометрията на мозъка. Построяването на геометрията на мозъка започва с храненето. С други думи, едното следва другото.
По този начин духът е условие, което намира израз в определена честотна величина, която трябва да умеем да идентифицираме в тялото си. Представете си, че тялото ни е матрьошка от три вмъкнати една в друга части. Такъв е случаят с енергията. За един човек тя не е нищо, той не я усеща и дори не иска да говори за нея. Друг не я усеща, но обича да говори за нея. Трети усеща нещо и си казва: «Имам енергия.» В действителност това е само първият план на взаимодействане с разбирането за себе си. Дори тук обаче срещаме три различни случая.
Да вземем за пример някой йога: той не просто усеща енергията, а умее да извлича удоволствие от нея. Не е кой знае какво постижение, но все пак той се отличава от първата група. Да разгледаме сега даоисткия алхимик: той не просто усеща енергията, а умее да я променя, т. е. да я дестилира. Това може да е вече трето или четвърто ниво. За него йогата не е никакъв авторитет.
Така първата група се превръща в «утайка». Впрочем и за първата група алхимикът също е «утайка», защото тя не разбира какво означава да «дестилираш енергията». Така че какъв е смисълът да се говори за разликата между първата и четвъртата група, ако дори за йогата третата група не е нищо, тъй като в съзнанието му твърдо се е установило разбирането, че той е йога.
Като цяло трудността във възприемането на духа се крие, преди всичко, във възможността да идентифицираме духа си и да се настроим към него. Ето защо при всички положения трябва да започнем от мозъка. За духа това ще бъде полезно, дори и да не можете още да го изявите. А тъй като мозъкът или по-скоро геометрията на мозъка е (вибрационна) част от духа, така откриваме и самия път към духа.
Най-важното тук е това да спрем да плашим себе си и околните с духа. Когато говорим за кокошката, не бива да забравяме за яйцето. А когато говорим за яйцето, трябва да разбираме и ролята на кокошката.
04 декември 2012
RSS: