Съвършенството не е панацея, а условие
Обяснете, моля, как да започнем да се преустройваме и усъвършенстваме?
Съвършенството не може да се обясни, то е процес. Когато говорим за усъвършенстване, но не работим върху себе си ежедневно, когато сме извън процеса, тогава всичките ни разсъждения по темата са просто реакция, при която по-скоро защитаваме собствената си позиция, отколкото да търсим нещо ново.
Когато си задаваме подобен въпрос, трябва да си отговорим само с едно: «Дела!». Докато човек не премине стадия на търсенето, той няма да може да стигне до възможността за избор. В действителност хората днес нямат избор, имат само «Аз», имат установени вече привички и реакции. А ако не се научим да тъпчем на едно място, няма как да тръгнем на път.
Хубаво е, разбира се, ако по пътя си срещнете хора, които няма да ви обучават, а първоначално ще ви научат да се обучавате. В действителност обаче често получаваме съвети и мнения от хора, които сами са заложници на декларирани идеи. Макар че това само по себе си не е проблем. Проблем е това, че ни липсва способност за оценка. Ако не сме се научили да преценяваме собствените си действия, няма как да разберем алгоритъма на промяната.
Трябва да признаем, че хората днес дори не си задават такъв тип въпроси, защото веднъж поставиш ли си подобен въпрос, ще трябва да започнеш да действаш. А за тази цел е необходимо не просто да имаш сила, но и да промениш опита на собственото си съществуване, да започнеш да пренастройваш света на своите възприятия, като първоначално преминеш към ежедневно наблюдаване на собствените си действия и постъпки, да се научиш да си поставяш задачи и да следиш отношението си към тях.
Дори наблюдаването обаче е истински проблем за хората днес, тъй като те не притежават важното свойство внимание. А докато не подчиним живота си на тотално наблюдение и внимание, няма как реално да осмислим собствените си постъпки. Развитието не може да се случва събитийно, развитието е строеж, при който човек не бива да чака. Не бива и да прибързва обаче. Усъвършенстването няма граници, то обаче не е лозунг, а процес. Ако се намираме в процес на усъвършенстване, тогава не бива да ни вълнува резултатът, тъй като най-важният е резултат самото битуване в процеса.
Всеки човек има своя лична история и трябва да се учи да се усъвършенства именно във връзка с нея, а не във връзка с резултатите, постигнати от някой друг, резултати, които често не разбираме как и защо са били постигнати. Човек трябва да се научи и как да отработи такова начало, което след това ще го доведе до преустройването. Едва след като се преустрои (което означава да постигне определен тип настройка), той може да започне да се движи. Защото ако не си разбрал едното, няма как да построиш второто.
Проблемът е там, че в началото на пътя не разбираме още процеса, затова който и каквото и да ни говори, не бива да се съгласяваме или да изразяваме несъгласие. Трябва да трупаме критическа маса. Да, възможно е това да не е най-добрият вариант, но какво можем да направим, ако не са ни научили да се обучаваме, ако вече на зряла възраст носим маса нарушения, които са се превърнали в част от нас. Да, същинска част! Така ние сме подчинени на неправилни пропорции, на нарушеното си дишане и циркулация на енергията! А за да разберем това, ни е необходим начален опит на взаимодействие преди всичко със собственото ни съзнание.
Всяко развитие е не линейно действие, а формула, която трябва да опознаем, защото в противен случай ще подменяме едно ненужно нещо с друго също толкова ненужно. И то в по-добрия случай, тъй като често се стига дори и до влошаване. Разбира се, бих посъветвал хората да започнат с променяне на геометрията на тялото си, тук обаче трябва да е ясно, че под това се разбира определен обем, а не някакъв технически «трик».
В основата на реалното усъвършенстване трябва да лежи методът.
Въпроси и отговори
Въпрос към коментарите на блога «Съвършенството е не панацея, а условие», където пише, че трябва да помолим наставника си за помощ в развитието. Ако нямаме наставник, можем ли да помолим за помощ Бог?
Трябва да потърсим помощ в себе си!
Ако потърсим помощ в себе си, това означава ли, че човек може да се развива сам, без странична помощ? Означава ли, че всички необходими знания са в него самия и те са достъпни? Че човекът има достатъчно собствени сили, за да се развива? Че не му е необходима никаква защита, че може да избира правилната посока и най-ефективните начини за развитие напълно сам? Няма ли да доведе подобно отношение към развиването на егоизъм?
Не можем да се усъвършенстваме, ако не разбираме. А всички хора се опитват да се усъвършенстват, без да разбират. Важно е да се замислим обаче откъде и как да се сдобием с това разбиране. А силата трябва да развиваме у себе си, за да можем да тръгнем да търсим това разбиране. Знанията и усъвършенстването са същностно различни неща. Но ако не започнем да се усъвършенстваме, няма как да стигнем до знанията.
23 януари 2013
RSS: