Мярата формира оста
Мярата е преди всичко условие, това е оста, която задава направлението и най-вече въртенето. Въртенето изхожда от симетрията – колкото по-висок е порядъкът на въртенето, толкова повече условия имаме за превръщане, кристализация или постигане на форма от по-висок порядък.
Пространството е високосиметричен обект, който може да бъде опознат единствено благодарение на симетрията, която дели мярата на три порядъка. Ниската мяра представлява двусиметрично преобразуване, средната мяра – 4-5-симетрично съществуване, а високата мяра – 9-12-симетрично съществуване. След това вече минаваме към свръхвисока система на съществуване без ограничение на порядъка на симетрията.
Постигането и разбирането на всички тези условия изисква силен умствен потенциал или практическо усилие, което се съдържа в ритуала. Мярата е условие, необходимо, за да излезем извън временните показатели, което означава да преминем към опериране с енергията във всичките шест посоки, зададени от пространството ни. Тук разбирането е свързано с ъгловата формула. Докато действията ни остават в двуизмерните условия (а това е условието от 60 градуса), ние не можем да излезем извън кръга на времето. Ъгълът не е разтворен и енергията се връща.
Макар да имаме условието за възвратност на енергията, това е закон на симетрията от втори порядък. А това е недостатъчно. Трябва да постигнем третия ъгъл или закона за симетрията от трети порядък. Когато опознаем третото направление, вече ще се освободим от зависимостта си от времето и ще отворим ъгъла на 180 градуса.
След това започваме да се интересуваме от посоката не според координатната система «горе, долу, дясно, ляво», а според системата на ъгловото усилие, което задава мярата. С други думи шестте посоки задават спиралообразна форма (като на охлюв), а не линейната, върху която се опираме изначално.
Повече прочетете в книгата «Тамплиерът. Мяра».
01 февруари 2013
RSS: