Ало, звънят ви
Има ли техника, която да гарантира безопасността на развиващите се? Един познат, който бе крайно екзалтиран и алчен да развие духа си, направо „омагьоса” всички - практиките му, целящи да променят пространството, се оказаха катастрофални за околните. Този „веселяк” днес оптимистично им пожелава Царството Небесно и казва, че не е осъзнавал какви са възможните последствия. Днес, вече десет годинипо-късно, той знае, но олеква ли им от това на онези, които си отидоха...?
Всеки отговор трябва да се основава на въпрос. Въпросът трябва да произтича от задача. А задачата трябва да разкрива мярата. Ситуацията тук много напомня на следната позиция: ти ми покажи и аз ще повярвам. Човек може да повярва, ако умее да вярва, а не просто да показва, че вярва. В днешния свят примерът на един човек може съвсем да не работи за друг. Освен това днес броят на силните личности драстично е намалял.
И така ние се опитваме да разберем нещо, без да умеем физически да разбираме. Това, разбира се, означава, че не можем да определяме нито собствените си действия, нито чуждите. В института ходих на практика в АЗЛК (имаше един такъв завод в СССР). Автомобилите, произведени в този завод, все още са в движение, което е любопитно, като се има предвид, че принципът на работа в завода следваше закона на случайността. В завода ни четоха правилата за безопасност и накрая ни изброиха примери как много работници са се инвалидизирали при производството. Причината за това обаче не беше, че някои работници са изслушали урока за техниката по безопасност, а други не. Всъщност техника на безопасност не можеше да се съблюдава по начало - самите машините бяха такива, че никакви правила по безопасност не можеха да се следват!
Кой би могъл да даде оценка на друг? Стигнал ли е той до самия себе си? Ако човек работи върху себе си всеки ден, той има правото на неправилни действия. Същото се отнася и за жената, поставена в една ненормална схема на съществуване, в която дори месечният й цикъл не може да протича нормално. Но когато не правим нищо за себе си, какво можем да определим? Нищо! Можем само да реагираме... Затова и повечето занимаващи се просто подменят една реакция с друга, която често е странна за околните.
Общество, което развива този тип реакции и заставя гражданите си да мутират, е обречено рано или късно да престане да бъде общество. Занимаващият се е обречен да вреди и на себе си и на другите, докато не се превърне в един действително практикуващ човек. Защото сменяйки една реакция с друга, ние не променяме координатната система. И в този случай няма как да разберем накъде сме се запътили, та нали не сме изолирани от пространството и сме обвързани с вече изработените в резултат на дълги години действия и отношения. Много трудно е да достигнеш до себе си, за това се изисква и умение. Ако подобно умение липсва, много лесно можеш да подмениш една измамна истина с друга измама.
Да си представим, че сме се нанесли в красива къща, построена за нас от някоя компания, например МСМ. Дали сме страшно много пари за тази къща, а те са я построили на лошо място и освен това се е оказало, че материалите в бетона са радиоактивни. И така животът ни е преминал в болести и е свършил на гробищата. Но сме умирали весело, тъй като врагът ни е бил невидим. На кого му олеква от това? Лекотата и тежестта в нашето общество са като избора между килограм желязо и килограм памук. Разлика има само в тактилното усещане.
Приближих се тихо и неуловимо, за да кажа:
Не мога повече така!
Това е знак – днес зная откъде идва над живота ни властта.
Мисли, чувства, какво да ви кажа?
Губиш, не взимаш ...
Да вървим натам, тук помощ няма, знам.
Туй, над което съм изгубил власт, тук няма да ми върнат.
Ръцете ми раздрани са от звуците околни,
Езикът ми горчи, пресъхнал. А връзката изгубена е.
Сянко, ти дойде, раздели, замени.
Какво ми остава да кажа сега,
Щом останал съм без нищо, с едно тяло разнищено?
С какво да живея? Кажете!
Ало! Звънят ви!
Тук идва страстта...
Ало! Звънят ви, а?
Дайте знание, че иначе не мога да приема.
Абонирайте се за живота!
Ало! Звънят ви!
Приближавам се и виждам:
В очите пустота е заменила тази страст.
Под чия власт?
Ало! Звънят ви!
Защо ти е знание, щом не си сторил и крачка към това да мечтаеш за смисъла?
Абонирайте се за живота, докато все още имате шанс!
Ало! Звънят ви!
27 февруари 2013
RSS: