Просветление
Просветлението може да се разбира в най-различни аспекти – от т. нар. недействие (у уей) до придобиването на яснота. В действителност обаче този процес трябва да се разглежда от физиологична гледна точка, тъй като днес той няма психологичен аспект - и за този, който постига „просветление” и за околните му. Всичко това води до заблуждения различните последователи на Пътя, но най-важното е, че то не разкрива яснотата, а само я призовава.
В действителност различните последователи или изследователи на Пътя тайно търсят или се стремят към просветление. Това често нарушава личната природа на развитието им, тъй като придобивайки по-високо честотни свойства на съзнанието (които всъщност определят степента на просветленост), човек губи контрол не само над процеса, но и над себе си, като в действителност се превръща в представител на „просветлената класа”, без да изразява сам просветлението. Такива подвижници аз наричам „духове”. За този човек не може да се каже, че постига някаква яснота или вселенски знания, той просто влиза в определен формат на екстрасензорно управление.
Постигането на яснота изисква не просветление, а обединено единно тяло и настроено съзнание. Така човек вече може да придобие опита на Пътя, а с него - да се сдобие и с необходимото осъзнаване, което изисква за начало не толкова сила, колкото опит.
Нито едно откровение или чудотворно явление не може да определи личните качества на човека, дори и той да има особено високи показатели. В даоистката традиция не се е отделяло никакво внимание на просветлението, тъй като всеки всъщност практикуващ преминава през най-различни форми на откровение. Същите схващания има и в суфизма и в Дзогчен.
В действителност далеч не е толкова лесно да отговаряш на различните нива и да преминаваш от едно на друго. Много хора се стремят към върха и се самоосвобождават от отговорност какво и как биха могли да направят с едни по-високочестотни показатели. По правило при много хора, постигнали просветление, силата на мозъка е доста по-слаба от силата на просветлението, а това води до обсесивност. Ако разгледаме хората, постигнали или получили просветление, първото, което ще забележим, е слабото умствено ниво, т. е. ниската или дори нулева способност за опериране със знанията.
Това, разбира се, не е някаква критична ситуация, но е важно да се разбира разликата между отделните състояния – особено за хората, които полагат усилия да променят себе си, а не се приобщават просто към божественото множество. По мое мнение ако човек не е опознал изкуството на концентрацията, той е обречен да бъде зависим от състоянията, съпровождащи това, което наричаме „просветление”. Аз лично призовавам към адекватност на пътя, в противен случай може да се стигне до едно играене със себе си и с околните.
В днешния свят, когато човек губи елементарните си разумни навици, за него като човек няма значение каква област на пространството представлява, колкото и привлекателна да е тя. Като цяло бих определил просветлението днес като една от формите на емоциите, когато човек придобива едно афектно състояние, но не може да направи нищо с него. Докато то може да направи с него много неща.
11 март 2013
RSS: