Мъжкият код
Мъжкият код представлява законът, според който мъжете трябва да се развиват. Това е една особена форма на познание, лежаща отвъд прага на реалността. Въпреки важната си роля и функция в развитието на съвременния свят, в който мъжът днес заема доминираща позиция, в действителност той прекарва живота си, преследвайки цели и задачи, които сам не разбира. Тъй като не може да разчита на собственото си съзнание и няма необходимата вътрешна цялост, мъжът представлява просто един експериментален модел на човека, без всъщност да е човек фактически.
Мъжът е междинното предаващо звено между Небето и Земята и носи в себе си едновременно символите на разрушението и на висшето начало. Жената е тази, която е създала първите знания за мъжа, за да го превърне в човек, в резултат на това обаче тя е създала просто един тиранин.
Без да има възможността да осмисля, без да разбира функцията на покоя, мъжът живее без необходимата константа на съсредоточението, изразявайки свръх-съзнателните принципи и свойства, заложени в геометрията на мозъка си. С други думи мъжът идва на земята като «медиум» и в най-добрия случай си отива като «медиум». Причината за това е физиологична – мъжът не може да генерира енергия сам и следователно не може да има вътрешен контрол над себе си. Към това именно е насочена и даоистката алхимия, която всъщност е единствената система днес, която дава възможност на мъжа да стане човек.
Мъжът, за разлика от жената, няма матка и следователно е лишен от важният параметър на възвратност на енергията. Това означава, че неговият организъм е настроен само към загуба на енергията, тъй като не е в състояние да преживее много усещания, достъпни за жената.
Не това обаче е най-обидното, така да се каже, а именно фактът, че при изгарянето на енергията, мъжът се разделя на два параметъра (първият води към разрушение, а вторият, който е още по-силен, отваря свръх-центровете му) и това го прави зависим от процеса на изгаряне на енергията. Тук дори няма значение кое ще се реализира в мъжа – и в двата случая той просто напълва една гореща главня с един по-добър или по-лош процес на тлеене.
Това състояние на мъжа задава и характера на поведението му, а то днес предопределя живота на социума, в който мъжът реализира определени свърх-принципи, без сам да е в състояние да ги осъзнава. Може да се каже, че определен висш разум строи чрез мъжа някаква координатна система, която всъщност парализира самата идея за човешкото битуване. И в този свят жената, която е способна да преживява човешките качества дори в по-голяма степен от мъжа, е просто «извадена от обръщение», тъй като живее в един смесен ритъм, нарушаващ собствените й жизнени процеси.
Познанието за мъжкия код е всъщност търсене на отговор на въпроса: «Ще съумеем ли изобщо да се приближим към разбирането на човека, който не просто има определени свойства, отличаващи го от всички други живи същества, а който трябва освен това да управлява тези свойства?» Защото дори когато решим да се заемем с този проблем, не можем да стигнем до категоричен отговор, защото за това е необходим едва ли не академичен подход към темата, наречена «Учение за човека», и конкретно към нейната подтема «Мъже, звънят ви!». Ако съвременният мъж имаше някакви мисловни способности, вероятно бихме могли да отворим някаква дискусия, но това няма как да се случи, тъй като просто няма как.
За да може мъжът да оперира със съзнанието си, той трябва да вземе в собствените си ръце контролът над свръх-съзнанието си. А това изисква не просто усилие (и то не малко усилие), но и определено пренастройване на вътрешните системи, отдавна вече функциониращи в ритми, при които на човека му остава съвсем малка роля – функцията на фона. Тъй като не умее и просто няма възможността да живее, така да се каже, вътре в своето съзнание и тяло, мъжът просто реагира на околния свят, а ритмите, в които са изградени всичките процеси, не му позволяват да опознае нещо различно.
Дори тези, които се обявяват против съществуващия порядък и за себе-изразяването, имат същото поведение, тъй като следват същите физиологични и енергийни закони на съществуване, които трябва да се променят.
Дори да не приема или да не разбира всичко казано дотук, мъжът трябва да изучи закона за запазване на енергия, който ще му даде възможност да извърши следващата стъпка. Именно тази задача (макар че вероятно тя е съвсем базова) можем и трябва да си поставим за цел да реализираме днес, ако наистина сме готови да опознаем природата на човека.
Природата на човека е природата, която създава възможност за съхраняване на енергията, натрупването й и най-вече за генерирането й. Ако това познание остане недостъпно за нас, тогава става дума за природа, която може да бъде в услуга или само на законите на Земята, или на Небето.
Препоръчваме ви да посетите мероприятието «Мъжкият код».
16 април 2013
RSS: