Карма
Понятието карма се формира въз основа на индийските учения, сред които най – основните и влиятелни са следните четири: индуизъм, джайнизъм, будизъм и сикхизъм. В тези традиции се осъществява и основният ход на човешкото развитие от гледна точка на движението, което включва и идеята за освобождаване.
Понятието карма се основава на спиралата на вечния закон, т.е. на резултата от процеса на движение, а не на покоя. То е свързано преди всичко с действията и постъпките. Важно е да се знае, че кармата изхожда от общата физиологична, умствена и енергийна същност, която се разглежда преди всичко във връзка с конкретния регион.
Именно учението за действието играе доминираща роля в контекста на индийската традиция, като това е свързано с условията на развитие на енергията, в чиито рамки бивал разглеждан този вечен закон. Затова независимо къде ще го пренесем, в него ще става дума преди всичко за действията. С други думи тук говорим за извънвремеви показатели, които, впрочем, могат да се формират и във временни пространства. От гледна точка на кармата Индия, например, или Тибет са извънвремеви зони.
Умственият аспект на кармата
Човек, който не може да живее според законите на дисциплината на действия и да следва принципи, попада в ситуация, в която мислите му биват формирани не от самия него, а от пространството. Попаднал в тази ситуация, човек не може да принадлежи на себе си, той губи свободата на мисълта си. Това води и до променяне на качеството на съзнанието му. Той започва, например, да реагира на неща, които по принцип не са негова работа или които не разбира. По този начин той свежда съзнанието си до едно състояние на зависимост от нещо, което в действителност не владее, не контролира.
Всички тези повърхностни мислоформи променят настройката на мозъка по такъв начин, че човек изгубва необходимостта си от съзнателно усилие. Такъв индивид не може да вземе в ръка книга на Платон, тъй като съществува в едни по – прости форми на мислене. Всичко това води до една зависимост, която не само заменя необходимостта, но и изобщо подменя всички разбирания. В резултат на това започва не само едно отслабване на функциите на мозъка, но и се нарушава неговата геометрия.
В този случай не може да се говори дори за саморегулиране. Освен това се нарушава и първоначалното – това, което човек има по природа: умствената настройка на собствения код, на събдата. Ако тази настройка е унищожена, тя много трудно може да се възстанови (макар че може да бъде нарушена и по природа). С други думи, далеч не е все едно дали мислите лошо на някого, дали се самозалъгвате или създавате в себе си реакционно натоварване, което води до отклонение на усилието на функциониране на мозъка ви или просто циркулацията на енергията. Това, безусловно, води до нарушения и рано или късно ще се прояви.
Дори онези малцина избрани, които живеят по законите на сложни изрази като „Харно. Супер. Изобщо. Абе, ти идиот ли си?” трябва да се тревожт за умствената си настройка. Тук разбира се много зависи от свойствата на самия език (китайците, например, мислят образно) и боравенето с него.
Енерегийният аспект на кармата
Енергийният аспект на кармата е най – приложимият днес за различни школи и адепти. В неговите рамки се определя разбирането на причинно – следствените действия. Това обаче води, в зависимост от тънкостта и сложността на прилагане, до създаването на една особено спекулативна форма на възприемане на кармата.
При представянето на действителните връзки и принципи тук се губи прага на разбиране на това, че самото временно пространство, в което човек живее, е кармично: във временните процеси всичко винаги завършва с разрушение. Затова идеята за освобождаване от кармата или нейното не – задълбочаване се свежда до изменянето на статуса на енергията на човека и нищо повече от това.
Енергийният аспект на кармата е формулата на връзките, с които човек или е натоварен по рождение, или е придобил, при което действията трябва да се разглеждат през призмата на крайния енергиен модел, а не на действията. Дейстивята са комбинация от условия, които могат да понижат, да разрушат енергията или да променят настройката на човека. Но ако продължим да живеем в линейните координати, то тук няма да присъства нашата воля, а само егрегорната или тотемната.
Законът на дейстиве на кармата се разглежда в енергиен аспект не от гледна точка на положителния или отрицателния й характер, а от гледна точка на резонирането, което влияе върху физическите или умствените свойства, т. е. важно е дали нашите действия засягат духа или не. Ако не разбираме това, ни остават два пътя: или духът ни ще се бори да се освободи от временните процеси, или те ще започнат да го разрушават. Що се отнася до процеса на освобождаване, тук се има предвид да изведеш себе си отвъд пределите на зоната на влияние на едни процеси, от които е изключително сложно да се отдалечиш.
В това отношение всички традиции говорят за постигане на едно състояние на спиране на потискането на духа, което всъщност представлява енергийно регулиране на вътрешните процеси. С други думи енергийният аспект ни е необходим не за да определеми кое е по – добре или по – зле, а за да разберем модела на регулиране.
Моделът на регулиране ни учи да разбираме природата, която ни обременява или тази, през която неизбежно трябва да преминем. В първия случай духът започва да се подчинява на странични процеси и се разрушава – такива са следствията на онова, което ни обременява. Във втория случай с помощта на духа си преодоляваме праг, който може да е заложен в нас по рождение. По този начин ние засилваме духа си, тъй като това преодоляване може да се случи единствено посредством вибрация, по – съвършена от природата, която ни обременява.
Пространственият аспект на кармата
Пространственият аспект на кармата представлява вписването на човека в пространството му на обитание, т. е. това, което формира нашата зависимост и определя способността или неспособността ни да се освободим от нея. Това е преди всичко социалната основа – тя е изложена във Ведите, където абсолютната истина предопределя живота и условията на съществуване на човека.
Това е една безлична категория и тя отчита човешкия фактор не като допълнителен елемент, подпомагащ прехода, а просто като обстоятелство, което може да задълбочи природата си. Разбирането на пространствения аспект на кармата в общия ракурс на осмисляне на кармата е важно от гледна точка на съответстването на човека на самия себе си или по – просто казано от гледна точка на способността или неспособността да привнесеш човешки аспект в процеса на собствения си живот, където пространството се явява основно препятствие.
Физиологичният аспект на кармата
Физиологичният аспект на кармата е всъщност онова, което предопределя широкият интерес към този въпрос. И макар този параметър да е следствие от условията на рождението и поведението, именно той е границата на осъществяване на нашите жизнени процеси и задачи. С други думи това е и онова действително, което предопределя или ограничава свободата ни на действие. При това ограничаването може и да не зависи от нас лично, а да бъде следствие от родителите ни, пространството и онези енергийни процеси, с които сме се обвързали.
Както вече казах, това следствие изисква не само условия да приемем това, което един вид „не е наше”, но и готовност да го преработим. Особено ако в природата ни са заложени някакви проблеми или отклонения. Затова този аспект не бива да се разглежда през призмата на „защото”, а през „заради”.
Разбира се, едно е когато сме станали жертва на собствените си действия, довели до овладяване на нашата енергия, умственост или тяло, а друго – когато откриваме проблем, заложен в нас. А за да определим дали определени събития са следствие от нашето състояние или проблем, който може и да не бъде проблем, а разкриване на обстоятелства, нарушаващи нашите жизнени процеси, трябва да разбираме умствения аспект.
Най – важното, което трявба да разберем е, че въпросът за кармата никога не бива да лежи в полето на реакционните и примитивни обяснения. Той е един вид възел. Напрежението на това образувание всъщност създава и понятието „кармични възли”, които могат да имат различен характер, влияние и въздействие и които трябва да се разбират и развръзват, само ако е налично разбиране на вибрационното ниво на проблема, като тук най – важно е нашето себе – позициониране в пространството, а не реакицята ни към живота в него.
06 юни 2013
RSS: