Реч
Твърдите, че речта е активен инструмент за развитие на съзнанието, на дишането. Бихте ли могли да развиете тази тема малко по-задълбочено?
Речта e или умението да се управлява схемата на звуковия ред, или механичното използване на една конструкция – заучено или рефлекторно. Разликата между първото и второто се състои в това, че в единия случай става дума за речта на мислещ човек, който, следователно, може да възприема казаното, докато във втория случай човекът се явява придатък на изразяваното, което се характеризира с липса на дълбочина на възприятието.
Именно възприятието определя значението на речта за човека. Понякога възприятието стои над речта – такъв е случаят при азиатците, например, които използват йероглифично писмо. В този случай говорим за едно съвсем различно функционално значение на речта. Това означава, че речта на китаеца, немеца, англичанина и руснака се различават заради разликата в структурата на езика, особеностите на разбиране и най-вече на боравене с езика. Затова ако, например, човек не притежава развито възприятие за речта, той не е в състояние да разбере речта на човек, който борави с друга схема и конструкция. Затова единственият обединяващ елемент тук е мисловно-техническият формат, който ще ни даде възможност да обединим информацията и да взаимодействаме с нея, но не и да се чуваме един друг.
Единствено правилно поставената реч, която се характеризира с обемност, т. е. поезията, или способността да се настроим към това, което казваме, самите ние да внимаваме за казаното и, най-вече, да изразяваме честота на звука, която да напълва речта ни, може да обедини хората в едно разбиране.
Тук важно е да разберем разликата между приемането на това, което чуваме, реакцията към това, което чуваме и възприятието на това, което чуваме. Днес малко са онези, които действително разбират речта и затова хората се мамят лесно, тъй като не възприемат говорещия, а в най-добрия случай реагират на звуците, които той издава. Необходима е една съсредоточеност на съзнанието, за да можем не само да чуваме и слушаме, но и да изразяваме самото слово. Ако не умеем да го правим, тогава словото ни не носи истинност.
Към това се прибавя и физиологичният аспект, когато речта става повърхностна, т. е. когато не просто й липсва сила, а речта вече влошава дишането на човека, което води и до нарушаване на множество физиологични процеси. Животът ни трябва всекидневно да обогатява мисленето ни. Особено когато използваме език като руския, при който акцентът е не върху корена на думата, като в английския, а в окончанията и представките. Това ни дава възможност преди да кажем нещо, да разгледаме мислено определенията, което от своя страна усилва работата на мозъка ни.
Освен това умението да подбираме различни определения по отношение на една и съща тема ни дава възможност да развием способността си за анализ. Това е важно, преди всичко, за дишането, а освен това то развива и мисленето. С други думи речта трябва да има ритъм и този ритъм се състои от усилия и паузи, подобно на работата на клапан. Не бива да прибързваме да се изказваме, докато сами не сме си задали въпроса дали разбираме какво самите ние носим. В противен случай просто ще хабим енергия.
Темата за речта е много обширна и, бих казал дори, болна тема, тъй като неправилната реч (речта, която не отговаря на ритъма на нашето дишане) не само ни потиска, но и носи вреда на околните, тъй като произнасяйки я в естествения за нас формат, ние изричаме лъжа. Затова всяко вълнение и афект са опасни за речта. И ако искаме да разберем речта, трябва първо да разберем главата, а след това – геометрията на речта.
30 юли 2013
RSS: