Руското тяло
Руското тяло е онова тяло, което оперира чрез мислене на руски език. С други думи, човекът, който мисли на руски, всъщност представлява руското тяло. Руското тяло и руската култура са всъщност едно и също. Човек, за когото руският език е роден, е руснак независимо от националността си, тъй като именно руският език предопределя неговия поведенчески и културен характер, независимо от собствените му убеждения, религия или националност. Характерно за руския език е това, че на всички нива той определя поведението на човека въз основа на условията, в които той се намира.С помощта на руския език човек може да обясни и обоснове всяко свое действие и поведение, като тук дори не е важно колко образован е той. Руският език дефинира поведенческия характер, той определя интересите и потребностите у човека. Богатството и възможностите на руския език са такива, че ние можем да променяме мнението си и да определяме всичко, което искаме, както искаме и когато искаме. Степента на образованост определя единствено зависимостта на човека от самия себе си (т. е. доколко той е в състояние да мисли обективно) или от пространството, спрямо което руският език ни позволява да се настроим с лекота.
Затова когато говорим за руска или славянска култура, говорим преди всичко за езика. Именно с негова помощ ние можем да привлечем в разбирането си за култура всичко, което пожелаем и още по-любопитно - можем да го обосновем. Единствено руснакът може да докаже недоказуемото, тъй като процесът на доказване често стои над това, което доказваме. Много важно е да разберем това, поради факта че руският език ни дава много повече варианти за обсъждане.
Тук в действителност се стига до проблема, че често не се задълбочаваме в темата, а просто я нищим, тъй като за руснака често реакцията към това, което прави и начина, по който разсъждава, са по-важни от истината. Затова за нас разбирането, че истината се ражда в спора е реалност, която фактически противоречи на обикновените физиологични процеси, защото човек не може да мисли нормално в състоянието на афект.
В същото време руският език е най-мощният инструмент за развиване на мисленето, ако умеем да оперираме правилно с него. Това е и най-важното за разбирането на руското тяло, тъй като чрез езика можем да укрепим геометрията на мозъка, т. е. да формираме правилно функционирането му. Именно това можем да наречем руска култура.
Единствено руският език ни дава възможност да формираме силно мислене. Впрочем той може също толкова ефективно и да отслаби мисленето ни, ако не съумеем да обединим в анализ дясното и лявото си полукълбо. Същевременно дори слабо образованите хора владеят формулите на езика дотолкова, че да обогатят степента не само на себе-преживяването си (какво казах и защо), но и на преживяването на околните.
Руският хумор е доказателство за силата на езика, тъй като чрез думите ние можем да предложим едновременно и да се посмеем, и да поговорим. Затова ако искаме да разберем руската култура и най-вече да я представляваме, трябва да се научим да обръщаме внимание на това какво говорим, как и защо.
В днешния ритъм, когато хората вече са загубили способността да се наслаждават не само на собствената си реч (тя е ускорена и опростена), но и на своите мисли (хората не четат, а просто реагират), ние губим своята индивидуалност, тъй като с помощта на същия този руски език, руснакът е обречен да бъде лесно мамен и да му бъдат налагани най-различни ценности. Ако не умее да мисли и размишлява, опирайки се на езика, човек е принуден да се вживява в чуждото мнение и да живее чрез реакциите си на събитията, а не чрез самите събития.
Проблемът безспорно се крие в образованието, чиито ритъм не ни позволява да се ориентираме към езика от гледна точка на изживяването му, затова ние го използваме до голяма степен утилитарно. Днес все по-трудно се намират хора, които се чувстват щастливи от това, че умеят да мислят. А тези, които по природа са способни да изживяват този процес, дори не разбират колко отделени са от всички останали. Нарушена е връзката между определянето и анализа. Липсва разсъждението като независима от реакциите инстанция.
Руското тяло е най-великото тяло, което трябва да се разглежда отгоре-надолу, тъй като именно разумността определя наличието му. Ако я изгуби, човек не губи тялото си, колкото и странно да звучи това, тъй като той продължава да ползва руския език; той губи своята личност. С други думи дори слабо образованият човек зависи от разбиранията и реакциите, произтичащи от определенията му и това също е част от руската култура – култура, напълно зависима от езика, а не от събитията или дори от историята, тъй като всяка история може да бъде написана, но и преписана така, че да бъде убеден другия, че всичко се е случило именно така.
Всеки човек, който владее руски добре, може да ви настрои на онзи лад, който му е удобен. Въпросът е, че това може да е нещо временно и непостоянно и да не доведе до никъде, докато човекът не се научи как да укрепва мозъка си и да живее в настройка, която сам да управлява. Руският език е толкова силен, че човек трябва да се отнася към него внимателно и отговорно, защото в противен случай той може не само да ви отведе незнайно къде, но и да ви разруши.
Никой не може да преживява така, както преживява руснакът и това се дължи отново на способността на руския език да представя стотици варианти на преживяванията. Излиза, че ако не умеем да оперираме с езика, за нас не е важна истината или неистината, тъй като всеки ще има своя собствена истина. И естествено човекът с повече енергийна мощ, пасионарият, винаги ще бъде в по-голяма степен прав, от слабия човек.
Затова развитието на руското тяло се свежда до умението да оперираме с руския език и реч, да формираме и построим мислене, което трябва да следва своя геометрия, произтичаща от умението не само да говорим, но и да слушаме. С други думи ако не умеем да оперираме с усилието на дясното и лявото си полукълбо, езикът неизменно ще ни отвлече или вдясно, или вляво, като така ще провокира нашите реакции и емоции.
26 октомври 2013
RSS: