Видове екстатичност
Съществуват няколко форми на екстатичност.Физическа природа на екстатичността
Физическата природа на екстатичността е обусловена тактилно и е свързана с афектните, желаеми и емоционални преживявания. Тя е основната реакция на организма към онова, което може да предизвика възбуда в тялото на жената и да я напълни. Физическата природа на екстатичността е свързана с природата на колебанията, които се възприемат тактилно. Докосването, ванните процедури, спа процедурите, масажът, танцът – всичко това оказва преди всичко физическо въздействие и създава определени реакции.
Към тях се прибавя и реакцията на жената към пространството и това води до създаването на емоционално състояние, което вече има отношение не само към физическата възбуда, но и към енергийната; така стигаме до следващата форма на екстатичност – енергийната.
Енергийна природа на екстатичността
Енергийната природа на екстатичността е по-фина форма на преживяване, която – макар и свързана с физическия си еквивалент чрез емоциите – се опира все пак до голяма степен на по-дълбоките форми на реакция или удовлетворение. С други думи от енергийната форма зависи дали възбудата и напрежението ще бъдат усвоени в тялото или не, тъй като тук вълната на напрежение е по-концентрирана и оказва по-дълбоко въздействие.
Ако първата форма засяга най-вече кожата, мускулите и кръвта (т.е. телесните системи, които зависят най-вече от тактилното въздействие), то тази засяга енергийните меридиани и точки, които реагират на резонирането на енергийните процеси, предизвикани от емоциите и чувствата. Или просто на това, че се намираме в определено състояние на възбуда или въздействие в продължение на дълъг период от време. Тук физическата природа, ако се намира дълго време в състояние на напрежение, преминава в енергийна и тялото постига екстатичност, свързана с напрежението, което сме успели да удържим чрез тактилното въздействие.
Енергийната природа на екстатичността влияе върху мозъка, тъй като преживяването й предизвиква неизменно умствена реакция. И тук между другото попада и оргазмът. Енергийният фактор на екстатичността често припокрива физическия, заради неумението да го усвоим, както и поради това че енергийната екстатичност предизвиква не толкова дълбока реакция, колкото физическата.
Разбирането на енергийната природа и, най-важното, умението да я управляваме са най-трудният аспект в познанието за екстатичността, тъй като тук възниква проблемът със зависимостта, която трябва да преодолеем, за да постигнем не просто екстатично състояние, а състояние на екстатика, т.е. състояние, при което можем да управляваме тази екстатичност. Това умение да я управляваме ни води до следващото условие на екстатичността – умственото.
Умствена природа на екстатичността
Умствената природа на екстатичността произтича или от физико-енергийната форма (т. е. форма, понижена в сравнение с умствената), или от духовно-енергийната (повишена). Тя е неизменно свързана с мозъчния контрол и преживявания и е най-висшата форма на екстатичност у човека, като при нея не просто регулираме процеса на екстатичност, но и сме способни да изживеем и осъзнаем най-висшите му форми.
Умствената форма на екстатичност не може да бъде спонтанна и нерегулируема, тъй като тя се изразява в способността или неспособността на съзнанието да преживява не само физическата, енергийната или духовната форма на екстатичност, но и себе си.
Удържането на тези форми и контролирането им чрез съзнанието създава условия за преживяване на умствената форма на екстатичност. Тук става дума за една специфична форма на преживяване на мозъка и функциониране на жлезите му, както и за контролируемо сливане с процеса. Става дума за състояние на творене, при което можем да изменим и превърнем едно висше състояние в друго. А това от своя страна ни доближава към познанието за духовната природа на екстатичността.
Духовна природа на екстатичността
При духовното преживяване на екстатичността (макар че то може да бъде отнесено към човека) имаме състояние на висше сливане, което не може да бъде напълно контролирано. Разбира се, в зависимост от силата на съзнанието си, ние можем да опознаем тази природа, но не бихме могли да се научим да я контролираме изцяло.
Тук се получава сливане с най-висшето състояние, божествена форма на пребиваване, към която можем да се приближим, но която не можем да ръководим. Затова тя стои отвъд разбирането за природата на човека, неговото «аз» и още повече неговото его, което стои в основата на физическата екстатичност. Тук става дума за най-висша форма на пулсация, която не можем да изживеем докрай, но в която можем да се намираме.
Развиването на тази форма, без да разбираме първите три, е опасно и може да лиши човека от контрол над самия себе си. Трябва да знаем, че макар това да е най-висшето състояние на преживяване, то няма човешка природа. И ако не сме подготвени за него, може не само да изтрием личността си, но и напълно да я изгубим.
31 януари 2014
RSS: