Да престанем да лъжем себе си
Да престанем да лъжем себе си означава да признаем, че живеем в пространство на лъжата. Това означава не да търсим истината, а да умеем да я претегляме, да я оценим. Истината, която не е снабдена с инструмент за преценка, която не е оценена, е все същата лъжа.
Учат ни на лъжа още от детството, избутвайки от пространството нашия ритъм и усещания. В резултат на това отглеждаме желанията на родителите си, на училището и започваме да живеем по законите на желанието, а не по законите на вътрешните потребности. Учейки се да лъжем себе си, автоматично започваме да лъжем всички около нас.
Това се натрупва в законите на нашата физиология и нашите емоции. Ние патологически зависим от лъжата и я отглеждаме. Човек, който живее в лъжа, не може да определя правдата, защото тя става лъжлива. Изходът от това е да се научим да претегляме истината и лъжата.
Лъжата ни позволява да консумираме самите себе си. И позволява един друг да се консумираме. Тази функция е състояние на мозъка, когато съзнанието под формата на преживяване създава афера. И най-голямата афера, създадена от човека е аферата на живота.
16 септември 2010
RSS: