Дзябяк
Общо взето, ако нещо не се получава – това е Дзябяк. А в повечето случаи не се получава, отколкото да се получава. Дори и да се получи нещо, не винаги ни харесва. Общо взето, не живот, а един само Дзябяк.
«За или против?», казваме,
А който не иска – го отстраняваме!
Крачи по света Дзябяк в своята власт,
Внедрява в съзнанията ванилната сласт.
Много години човек живее в състояние, подвластно на пространството, наречено «Дзябяк», оставайки потопен в него, без дори да се опита да се ориентира. А от Дзябяк не може да се избяга! И Мерцедес няма да ти помогне и даже телевизор с плосък екран. Всъщност Дзябяк е когато постоянно искаш Мерцедес, а на живота гледаш плоско – и през плосък екран.
А като помислиш, че можеха да ни се възхищават в концертни зали по цял свят, да ни канят на прием велики и величествени особи; можеше да се гледаме по CNN и Ал-Джазира по пет пъти на ден… Но не! Докато те треби Дзябяк, нищо няма да излезе. Излиза, че преди да направим нещо с Дзябяк, първо трябва да се сприятелим с него.
Пътят е под краката, не напред.
Дзябяк — това е условие духът да съществува в нищета.
Но! Но какъв пиетет! Добре говорим, лошо четем и нищо не чуваме. Духът е подменен, а и направо – продаден.
Ала лозунгите днес са опасни. Необходим е маршрут.
Дзябяк е маршрут, но пазарлъкът тук е уместен.
Маршрутът Дзябяк
Всъщност, маршрутите в живота ни не са много, но важното е да намерим този, който да ни откара поне до следващата спирка. И тук задачата се опростява: този маршрут е или грузински, или български, или руски. Защо? Не задавай въпрос, чийто отговор няма да можеш да разбереш!
Един път се събрали грузинец, българин и руснак да споделят чий маршрут е по-добър.
Българинът казва: «Вие руснаците можете само да реагирате, целият ви живот напомня на живота на Дзябяк!»
Максим (статус – руснак, барист от най-висша категория): «А това какво е?».
Грузинеца Гоги (статус – грузинец, шофьор първа категория): «Ясно… Ама то това не е никакъв живот, а едни само рецепти».
Руснака Максим: «Как така?».
Гоги: «Ясно… Ето виж – събрали сме да обсъдим разни дела – българинът Боби и грузинецът Гоги, тоест аз съм дошъл сам!»
— Да, сам! – заключил Гоги, завъртайки пръст към небето.
— А вие сте двама! – казал българинът Боби.
— Две! Две едно – заключил Гоги.
— Аз съм две Максим? – учудил се руснака.
Гоги: Разбира се, да! Тук—там!
— Ха! Тук—там! Дзябяк—Максим! — повторил Гоги. — Много някак агресивно!
— Е как по по-грузински да звучи едновременно и агресивно и благородно? – обърнал се Боби към Гоги.
— Е-е-е! Това е Мамука! — радостно отвърнал Гоги.
— Еми тогава, — продължил Боби, — трябва две в едно, Дзябяк—Максим, да се смени на едно в две – на Мамука!
Максим: Колектив ли,какво?
Боби: Не, това се нарича рецепта. Нали, Гоги?
— Мамка ви, не мога!— снизходително се разсмял Гоги.
— Да? – почесал си главата Мамука, бившия Максим. — Излиза че е като в бар?
— Как така? – поинтересувал се Боби. — Малко от това, малко от онова и карай да върви?
— Да, как? – попитал Гоги. — Лайно ли, какво?
— Да! — отвърнал Мамука. — Един мексиканец и два пистолета!
— Мексиканецът е грузинеца, това е едно! — сметнал Боби. — Двата пистолета са двама руснака. А аз къде съм?
— А ти, — радостно закипя Мамука, все едно е очаквал въпроса — си американо!
— А-а-а-а! — затъркалял се от смях Гоги.
— Защо пък да съм американо? – недоволно попитал Боби.
— Защото си разреден!
— Така-така, стоп! Назрява конфликт! – възбудил се Гоги.
— Еми не — отрапортувал Боби, — но лъжичка мед няма да дойде в повече.
— И така. Мамука, на теб ти е дадено свещено грузинско име! И ти със своето свещено грузинско име отговаряш за страната си!— отрапортувал Гоги. — Представяш една велика нация, а се държиш като…
— Като? — наострил се Мамука—Максим.
— Как горчив италиански диджестив, отлежал в много билки, — формулирал Боби.
— Така! А вие знаете ли, че ако съедините руснака, българина и грузинеца, то ще се получи Съвършен човек? — казал Гоги.
— Суперсмес! И резултатът е този, който трябва! — казал Боби. — Нашите братя също са били Съвършени!
— Кои са тези? — поинтересувал се Мамука.
— Съ-вър-ше-ни хо-ра! — произнесъл по срички Гоги. — Това са тези, които имат маршрут.
— Сега е ясно защо съм тук, — казал Гоги.
— Да, — рязко се намесил Мамука, — за рецепта! И я гледай, какъв умен българин! Може би и нас някак да ни разредите, а?
— Да, за победа над безпътицата в мозъка! – възкликнал Гоги.
— Това какво е? — попитал Максим.
— Това е тост!
— А звучи като призив за война!
— Да – с надменността, надутостта и важниченето! Нали, Боби? — гордо отрапортувал Гоги.
— Е как!
10 декември 2013
RSS: