Суфисткото тяло
Несъответствията ни карат да търсим отговорите на въпросите си на грешното място. Ние реагираме, вместо да разбираме другия. Именно тук се крие проблемът на европееца – той се води от „кажи да”, докато арабинът „живее според законът на да”. А думите не струват нищо, ако не са подкрепени с действия.
– Забеляза ли как ухае източният базар? За вас това е просто базар, но за нас то е животът ни, в чиято основа стоят ароматите, които ни доближават до ефирното поле – тук и сега.
Изговаряме едни и същи думи, но ги чувстваме различно. Вие ни определяте, а ние ви чувстваме. Вие миришете ... ти ... – той се спря и се замисли какво да каже.
– За нас чистотата съответства на природата на духа, природата на ефирното тяло.
– Абдула – обърнал се към помощника си Султанът, - налей кафе.
Абдула налял кафе и Султанът го подал на Гоетан. Почти без да обръща внимание, той понечил да го изпие, но Султанът изведнъж надал оглушителен вик.
– Ибн шармута!
От уплаха Гоетан едва не счупил чашата.
– Какво? – казал той напрегнато, усещайки неприятния обрат, настъпил в беседата.
– Добре, прощавай, разгорещих се – казал Султанът и го помолил да остави кафето на земята. – Прощавай, че те нарекох син на пачавра, но за съжаление днес свещеното значение на кафето се е изгубило, а ароматът на кафето е всъщност тялото на суфия. Ти все пак си на гости при нас, а не ние при теб, затова реагирах.
– Прощавай – повторил извинението си той и излязъл. Едва сега Гоетан обърнал внимание на това, че се намира в старо, но уютно помещение със силен аромат на кафе. „Интересно – помислил си той – целият съм пропит от кафето, но не съм го забелязал.”
Продължението можете да прочетете в книгата Парфюмеристът.
15 февруари 2014
RSS: