Съновният камък
Като цяло това е една история с прост сюжет, но сложни персонажи. И така...
Килид Вледиг се жени за Голеудид и тя забременява от него. И именно това ни трябва, защото така ще получим ако не крал Артур, то поне братовчед му Кълхуч. Оттук насетне планът е следният: трябва да почакаме той да порасне. Или пък да не чакаме, а да сметнем, че вече е пораснал.
Логично, сега вече ни е нужна жена, но не каква да е, а някоя палава, тип Олвен, дъщерята на краля на великаните Исбададен. След това по силата на навика (а ако не стигне, то с пълномощия) ще кажем, че любовта е особено нещо и тя изисква първо да ти поникне брада, а след това да я обръснеш. А това не едно, а цели две изпитания! За да се случи всичко както трябва, брадата първо трябва да се смекчи. Днес да си обръснеш брадата е проста задача, но в онези далечни и тайнствени времена тя трябвало първо да се намокри (като тук има различни варианти), а след това трябвало да се убие диво прасе. Или обратното. Само дето в единия случай се подмокря женихът, а в другия – глиганът. Но в общи линии разбирате с какво ще смекчаваме брадата.
Защо ни е да убиваме глигана? Ама и вие! А с какво ще бръснем брадата? С бивни, разбира се! И така, Кълхуч решава да убие глиган, за да се бракосъчетае. Днес глиганите ходят, така да се каже, не дигитализирани, а в древността те представлявали омагьосани крале. Тогава всичко било много по-просто, ако кралят се провали или не направи каквото трябва, буф и става на свиня, т.е. диво прасе! Днес е обратното: кралете по начало са си свине. А преди свинете били неуспели крале.
И така, вече всичко е ясно: днес успелите са свине и тях трудно можеш да ги превърнеш обратно в хора. А преди неуспелите били превръщани в свине, след което можели да ги разомагьосат обратно. За тази цел обаче била нужна палава жена и брада. И приказката всъщност разказва точно това – свинята, която Кълхуч убил, била крал Турх Труит, един ирландски крал. И така се подмокрили и двамата – и кралят и Кълхуч, защото преди да хване свинята, той взел от развъдника куче на име Друдвин, обучено не от кого да е, а от самия Мабон!
А кой е този Мабон! Не знам, но името звучи магично. А за кучето, разбира се, не е важно кой го възпитава, а колко възвеличаван е той. Възпитатели! И така... Трябва ни още. Имаме Мабон, имаме Друдвин, а с какво да убием свинята? Всеки знае, че свинята ще направи голяма свинщина, ако не знаеш с какво да я убиеш! Затова именно съществува и гигантския меч Врнака. Както виждате, действието не се развива в някоя бръснарница.
А мечът или стърчи от някой камък и може да го извади само крал Артур, или го пази някоя войска, което означава война. И мисли след всичко това дали да се жениш, още повече за дъщерята на великан. Така можеш да намериш всички и дори да се договориш с крал Артур, а след това пата кюта и – втора смяна! За какво точно говоря? За това, че навсякъде трябва да има ритуал, макар че не всеки ритуал завършва с щастлив край.
Идете и попитайте Конви Аванк, гигантското чудовище. А ако е в лошо настроение? Освен това той няма никакви бутафорни оръжия, а само истински. Разбира се Аванк не е равнодушен към девойките, но така се получава истински заговор! Но пък ако се стигне до победа, какъв пир следва! Първо обаче трябва да намериш мъжествена девойка, а не такава, която по стандарт да има седем гребена и две цветя. А резултатът после е червен дракон на знамето на Уелс! Спомнете си само колко безобидно започна всичко в началото!
И сега ни се иска да изругаем: «Y Ddraig Goch Ddyry Cychwyn!» По-добре да ви бях разказал легендата за свети Давид, там резултатът щеше да бъде нарцис. Също символ на Уелс, но мирише по-хубаво.
И така любовта на келтите към цветята и виденията или съновиденията е тяхната логин информация. Но вие ще добавите: остров Мен. Йее, Мен, йее! Мен, така стигаме до фестивали и пиршества и до изливането на велики проклятия. Кажете, ще можем ли да урегулираме всичко това? Не само съновен камък, а дори и просто паве няма да може да ни помогне. В заключение, за онези, които нищо не разбраха от прочетеното, остават два варианта: да го прочетат отново или да признаят собствената си бездарност.
20 март 2014
RSS: