Апокалипсис
Идеята за Апокалипсиса представлява проект „Добре дошъл, край на света!, в който човечеството участва, очаквайки идването на Месията през 156 година, през 999 година, а след това и през 1284 година. След това започват да очакват сблъсъка на Земята със Слънцето през 1603 година. И всичко това без да отчитаме всички междинни свършеци на света.
Като цяло това събитие се превръща в добър повод да се напиеш или поне да опиташ. Така, именно, бива създадена и Църквата на адвентистите от седмия ден с цел корпоративно очакване на края на света през 1843 година.
Науката също не остава назад и предсказва края на света през 1910 година. С други думи, това мероприятие се е превърнало вече в ритуално действие. А то става още по-добро възбуждащо средство, ако вземеш предвид, че този край вече е настъпил. Хората са престанали да живеят в ритъма на човешкия живот, което всъщност за тях означава край на човешкото начало. Какво представлява човекът днес? Една реакционна машина, която може лесно да бъде управлявана, и която реагира на събитието преди да го е фиксирала в мозъка си. С други думи мозъкът не участва в осмислянето на случващото се. Тогава с какво се отличава един такъв човек от животното?
Интересно е друго – цялата история с края на света е измислица, свързана с идването на Месията. Въпросът тук е защо и за кого? Дори края на света през 2012 година е измислено обяснение на календара на маите, които никога не са говорили за края на света - те говорят за честотни изменения. Апокалипсисът настъпва за човека тогава, когато той престане да изпълнява човешките си функции, а не когато всичко се похлупи с медна купа.
Защо хората реагират така лесно на края на света? Защото са свикнали да живеят в тревога и дори в страх. А това е същност на поведението, същност на реакциите, каквато нито един от античните народи не е разглеждал сериозно никога; дори напротив - тя била щателно изкоренявана. Човек, който живее в тревога, изгубва волевите си усилия и всичките му действия могат да има единствено афектно и непредсказуемо начало. Такива хора могат лесно да бъдат обединявани и разединявани.
Разбира се, в условията на днешното познание за света, човек остава сляп за значимостта на собственото си развитие. В най-добрия случай той разбира значимостта на живота и рефлексията за идното. А това дезориентирано състояние се поддава лесно на различни турбулентни въздействия. Затова апокалипсисът отдавна се е превърнал в бизнес бранд, отнел правото на милиони души да се самоопределят.
В този аспект, разбира се, най-близкият пример за обратното явление за нас се явяват келтите като антична и постантична култура с изявено отношение към края на света. Най-интересното е, че тя поставя под съмнение един от най-интересните аспекти от историята: имало ли е потоп?
14 март 2014
RSS: