Усилието
Усилието е характеристика на съзнанието на човека, която е в съответствие с неговите задачи. Това е особено физиологическо свойство на тялото, което е регулирано и контролирано от съзнанието, когато човек е в състояние да акумулира своите жизнени сили за решение на едни или други въпроси. Усилието е състояние, което непрекъснато се отработва и зависи от процеса на развитие на човек.
Усилието има няколко степени. Най-високата степен (постигането на концентрирано усилие) е възможност човек максимално ясно да осъзнава своите действия. Базовото усилие за човека е волевото усилие, когато човек само се учи да групира своите вътрешни възможности. Волевото усилие се съотнася с принуждаването на самия себе си да направиш нещо, концентрираното усилие е развито качество, произтичащо от опита на постоянното развитие.
Развитие без усилие е невъзможно, доколкото задачата е в това, да се придобият умения за преодоляване на зависимостта от пространството, което по едни или други причини блокира усилието на човека. Концентрираното усилие не изисква принуда, то произтича от друго качество на състояние на мозъка. И човек, който е достигнал до такова състояние, няма нужда от допълнителна принуда. Тези, които не приемат или не развиват усилие в себе си, развиват лъже-усилие, когато неконтролируемата енергия на човека го принуждава да се подчинява на неконтролируемо състояние.
Човек, който иска сам да определя живота си и да се реализира в него е обречен да е наясно с това, какво точно усилие насочва към решаване на дадена задача. Докато не се заровим в себе си до способност да се анализираме (което също е функция на усилието), то единственото, което ще можем да прави е да реагираме. Знанието за усилието не лежи в плоскостта на информацията, то лежи в плоскостта на развитието.
15 септември 2010
RSS: