Ключът за светилището
Ключът за светилището е въпросът за тайната – въпросът за тайната на строителството, когато очевидното за едни е неочевидно за други. Като Троя, която за едни била физическо въплъщение на конкретно място, а за други – просто идея за пречупването на светлината. Всеки свещен град, храм или място има свой ъгъл на пречупване, където се сливат идеята за смъртта и идеята за прераждането или дори трансформацията. Ъгълът се превръща в символ, символът – в знание, а знанието – в доктрина.
Ритуалът е ключът към светилището. Основното място в храма е светилището, тъй като то представлява нещо завършено. Самият храм не въплъщава нещо завършено, той е в процес на взаимодействие с ъгъла. Всеки храм е жив, той живее своята геометрия, върху която се наслагва формата. Животът на храма се определя от степента и задава нещо като възраст.
В него трябва да се намира суровината за Граала – кристалната есенция, която удържа пространството на храма. Това е нещо като тайната на традицията, свързана със строителството, при която важна е връзката на строящия се храм с пространството, в което той се намира, така да се каже със сандалите на св. Колумба, които той оставял пред входа на храма. Защото вътре в храма трябвало да се върши тайнство, процес на сливане. Ако не епиклезис, то нещо в този дух, свързано с особено напрежение, което пространството на храма може да приеме или изрази.
Храмът е хранител на мястото, на което енергията не се разрушава, мястото, където няма смърт. Остава само да опознаеш инструмента за взаимодействие с храма, т.е. ритуала. Трябва и да знаеш как да влезеш в него и как да оставиш сандалите си пред входа. Храмът е пространство, където се случва едно преобразяване. Едно мистично действие. Тук се крие най-малкото тайната на инициирането. Храмът е схема, затова и той няма алтернатива, оттук насетне вече важното е качеството на геометрията на самия храм.
Тайната на всяка система също има формула и от това с какви схеми работим – по-сложни или по-малко сложни – зависи доколко ще потънем в пространството на храма. С други думи тук вече въпросът опира до схемата на нашето съзнание – готово ли е то за опознаването на тайната или нашите сандали ще останат в мистичното и езотерично определяне.
Храмът първо трябва да снеме завесата от нашето съзнание, затова да бъдеш в храма и да не разбираш неговия символизъм означава да не бъдеш готов за ритуала или за познаването не само на съществуващия, но и на непроявения свят.
20 юни 2016
RSS: