Желание и намерение
Да различиш желанието от намерението е много просто: желанието не се контролира или се контролира лошо, а намерението се контролира осъзнато. Не е сложно да се даде характеристика на двете качества, но е сложно те да бъдат разбрани.
Намерението се изработва на определен етап от работата със съзнанието, в резултат на което се образува усещане за цялост. И въпреки че едно и също действие може да се отнесе към процеса на делата и намеренията, отнасянето ще бъде различно, тъй като човекът с намерение не просто реализира себе си в даден акт, а извлича от него това, поради което го осъществява. Ако действието е провокирано от желанието (не е важно дали то е необходимо или не, дали е добро или лошо), от него няма много какво да се извлече.
Намерението предполага наличие на достатъчна вътрешна сила за да можеш да реализираш себе си в действието. Например, човек отива в зала за да се занимава или в институт за да се учи и цялото му усилие е в това да дойде на даденото място. Това може да се определи като желание да се учиш. А ако човек не само отива до даденото място, но и се старае да осъзнае процеса, като упражнява непрекъснат контрол върху себе си в него, то това е намерение да се учиш. Разбира се, тези две качества са взаимно свързани и трябва да се каже, че без желание не е възможно да се развие намерение, но те могат да бъдат свързани по количество, а не по качество.
И все пак намерението се определя от вътрешния ред и дисциплина, а желанието от хаоса. Въпросът за изработване на намерението е въпрос на воля, пътят през „не мога” е въпрос на ред и ако искате на чистота. Намерението е подобно на гръцка китара — то е също толкова независимо и свободно. Изработката му е индивидуална и тук може да се разчита на личните качества. Самият процес на подреждане и осъзнаване на собствените желания не е толкова приятен, това обаче е първото, с което трябва да се започне. Трябва да намериш своите слаби места и да работиш над тях, да намираш силните си качества и да ги подобряваш. Слабото и силното трябва да се развиват едновременно.
Що се отнася до ориентирите, то те могат да бъдат както външни (и тогава това е въпрос на желание), така и вътрешни (тогава това е въпрос на намерение). Моето разсъждение по повод на правилното и лъжовното е следното: ако се намирате по пътя на развитие и осъзнаване на своите действия, то рано или късно това ще ви доведе до разбиране на вашето съществуване от позицията на тази напълненост, за която говорихме по-рано. Ако вие и до сега не разбирате какво правите, то тук навярно въпросът се свежда до качеството на действието. Само ако качествено правите нещо, може да разберете необходимостта от това действие.
05 септември 2010
RSS: