Украинското тяло
Опознаването на културата на една народност е най-важното условие за разбирането ѝ. Това опознаване обаче не трябва да е свързано с определяне, а с изучаване. Ако разгледаме света днес, бихме могли да го разделим на различни езикови групи. Тези групи аз бих разделил по категории според типа мислене.
Тайни езици — формират дълбоко мислене. Това са символични и тантрически езици. Към тази група се отнася езикът навахо.
Структурни езици — английски и немски.
Емоционални езици — италиански и френски.
Езици за общуване — езици, използвани от ограничен кръг хора с цел поддържане на етноса (например швейцарският диалект).
Тотемни езици — езици, определящи връзката с пространството. Например езиците на различни племена в Африка, Полинезия и Латинска Америка.
Средни езици — азиатските езици. Това са тонални езици, съставляващи цели комбинации при възприемането си. Бихме могли да кажем, че тук лявото и дясното полукълбо на мозъка обработват информацията едновременно.
Езици на ефирното поле — арабски и турски език.
Езици на мисленето — славянските езици.
С това всъщност искам да покажа усилието при различните езикови системи. Именно тук се крие проблемът в неразбирането на хората и доминирането на английския тип мислене. Тоест причината не е в демокрацията, например, или в диктатурата, а в това, че германецът или англичанинът не може да разбере нещата така, както руснакът. А проблемът на руснака е очевиден – тъй като има способността да отчита и опознава, благодарение на това, че неговият език му позволява да разглежда нещата от различни страни, като цяло руснакът не използва езика си по предназначение.
Когато говорим за украинското тяло, важно е да разберем, че то съчетава няколко вида мислене. Може да се каже, че тук в общи линии влияние имат полският, унгарският, белоруският, българският и руският начин на възприемане на света. С други думи когато структурираното мислене се насложи върху емоционалното и липсва осредняване на разбирането, се получава нещо като «коктейл Молотов». Получава се състояние на напрежение, което действа въпреки разбиранията.
В резултат на това украинското мислене може да се насочи в различни посоки, в зависимост от степента на напрежението, предизвиквано от една или друга ситуация. В спокойно състояние то сякаш си стои вътре, без да прави украинското тяло неспокойно. Можем да кажем, че украинският език е близък с различни езици в лексикално отношение, но в същото време е важно да не забравяме, че животът ни е този, който определя нашето поведенческо начало. А то се основава на онази система от ценности, която нашият мозък задава. И докато не стане ясно за всички, че единната система от ценности е състояние на мозъка, няма как да надскочим себе си.
В украинския случай сме свидетели на сложната конструкция на разпад на древноруския език, т.е. едни файлове и конструкции се заменят с други. В резултат на това в зависимост от различното емоционално състояние, възникват и различни форми на поведение. С други думи, украинският език има своята сила, но и своята слабост, тъй като изисква не реакционност, а разумност. Разумността обаче зависи от мисловната скала, която използваме. И тук всичко опира преди всичко до образованието.
Докато не разберем, че културата е начин да се потопим в себе си, да се настроим към пространството, което ни устройва, а не да натрапим собствената си реакция на него върху другите, ние сме обречени да изразяваме просто мнението на онази емоционална група, която има най-много енергия и власт.
Бих въвел днес във всички световни институти предмета „Изучаване на украинското тяло”, защото той би могъл да ни помогне да видим нещо много важно – формирането на вътрешния конфликт. И това е само едната страна на медала, така да се каже. Защото когато човек живее във вътрешен конфликт, той търси изход. Но когато вътрешният конфликт е допълнен и с външен, вече е различно.
Изучаването на вътрешния конфликт винаги ни кара да се питаме как мислим и защо мислим така. След това вече можем да изучаваме следствията. Причината винаги се крие не в съзнанието, а в изкуството да оперираме със съзнанието. Тук трябва да разберем, че дори когато произнасяме красиви думи, а в същото време се намираме в крайна степен на възбуда, просто обслужваме тази възбуда. В същото време е важно да осъзнаем още, че възбудата при китаеца, японеца, американеца, германеца, французина или руснака се различават много в степента на обработване на това състояние. С други думи, може възбудата да е еднаква при всички, но поведенческият характер ще бъде различен. А това е свързано с мисленето, което от своя страна е свързано с езика, на който мислим.
Възбудата или повишава качеството на човека, или го понижава, а това означава, че работата на мозъка, неговата балансираност и дори подхранване трябва да се разглеждат физически. Най-важният вид храна за мозъка ни е мисленето и в този случай можем да говорим за неговата слабост или сила и най-вече – за неговата подреденост.
Разбира се, човекът, който мисли на английски език, няма сила на мисленето, но той има ред на мисленето. Тук може да се добави още много, но това, което искам да направя, е да посоча проблема и това, че всички гледаме в грешната посока.
Ако славянският език (при различна степен на емоционалност в зависимост от състоянието на човека) може да даде на едно и също събитие диаметрално противоположни определяния, то немският, например, не може. Ако искаме да намерим общ език за комуникиране с другите култури, тогава трябва или да говорим на техния език, или на езика на кода, или на езика на по-високите вибрации. Тук ще посоча като пример българите, които благодарение на разположението и историческата си мисия са били подредени чрез различни формули на мислене.
Украинското тяло още не е подредено и вероятно именно затова е интересно. Може би трябва да го изучим, за да разберем по-добре собствените си проблеми? Иначе винаги ще ни се струва сякаш руският лекар е психолог, който има много варианти на отговор, а германският – хирург, като и двамата поставят диагноза на болния: заболяване от венерически болести.
Украинското тяло, между другото, е тяло, което дава възможност за разкриване на нрава. Да, то не е формирано и това го отвлича от много разбирания. Но трябва винаги да приемаме даденостите и да се опираме върху тях, защото даденостите са нашето мислене на днешния етап. Дори когато днес учен разгадава тайните на древен език, може ли той да предаде значението на казаното, като използва съвременната форма на мислене? Това би било възможно, само ако той владее езика на кода, езика на настройката.
Идеята за написването на този блог бе да се покаже един друг ъгъл, на който да обърнем внимание в полза на собственото си съществуване. И то след като отчетем факта, че боравим с конкретен инструмент – руския език, който може да възбуди дори и мъртвия. А какво да се направи по-нататък?
Искам просто да кажа: Когато задавате въпрос, не бързайте да му прикачите отговор.
 |
Африканското тяло |  |
Руското тяло |
05 май 2014
RSS: