Душата трябва да се труди
Въпрос:
Защо прилаганите усилия не водят до очаквания резултат?
Това е моят въпрос, а сега ще се опитам да го развия по-пълно. Живее си човек в страната СССР и няма представа какво, къде и защо се случва. Изведнъж страната му изчезва и започва нещо съвсем различно – неочаквано става ясно, че най-важното в живота е духовното развитие и всичко останало е или вредно, или лъжа.
И човекът започва да се развива доколкото може – чете, каквото намери, ходи и пътува по семинари, посветени на развитието, избира някаква тема, свързана с развитието и се среща с множество интересни и различни хора. Но земният живот не струва! А хем ти се иска да хапнеш, да пийнеш и всичко останало ти се иска, хем ти се иска и всичко да заложиш на развитието – да учиш, да се ожениш, да работиш, да отглеждаш деца, да помагаш на страната си.
Годините минават. Страната вече е друга и светът по-различен от вчерашния. А човекът усеща същото неразбиране, каквото е усещал преди много години. Поглежда се в огледалото и разбира, че поклонникът на Кастанеда, слушателят на лекциите на Виноградски, посетителят на много и различни семинари за развитие, адептът по цигун и тайдзи, за съжаление, се развива в прост и вулгарен руски пияница.
И изведнъж разбираш, че вече си на 46 и независимо дали ти харесва или не, по-голяма част от живота ти вече е отминала, а до голяма степен това, което си очаквал, не се е сбъднало. На работа – синдром на изчерпването, в семейството – неразбиране, в душата – някаква мирова тъга и битийна безполезност. Тежко детство, безразсъдна младост, безжизнена зрялост... И просто не ти се мисли какво следва.
Защо не се сбъдват мечтите?
Отговор
Подетата тема има много аспекти и може да бъде разглеждана от различни страни.
Първо: какво означава резултат от развитието?
Възможни отговори:
- Това означава да поддържаме себе си в идеята за развитие. С други думи, струва ни се, че няма резултат, но всъщност има. Не се е стигнало до понижаване на състоянието ни или то е отложено, което също не е лошо.
- Изработени са навици и дисциплина, които ни помагат да не се отвличаме с онова, което може да ни отклони или разруши.
- Създадени са по-стабилни условия на съществуване.
- Развитието ни е помогнало да подхранваме мозъка с помощта на различни енергийни упражнения или съсредоточаване.
- Дало ни е възможност да подредим живота си и да живеем в по-хармонично пространство.
Тук можем да спрем. Това е само подсказка за онези, които не са разбрали какво могат да получат. Разбира се, няма кардинални промени, но няма и крачка назад.За онези, които се развиват реално, отговорът е прост:
- Усилване на съсредоточеността, а следователно и на менталността.
- Развитие на допълнителни източници на енергия, необходими за преобразуването, за което обаче са необходими сериозни знания.
- Изменяне на параметрите на физическото тяло, т.е. усъвършенстване на тялото.
Изобщо имаме избор. Появява се обаче и следният въпрос: може ли да има и обратна посока във всички посочени аспекти? Разбира се!
Какво разрушава развитието?
- Най-вече, когато смятаме за развитие нещо, което всъщност не е развитие. Когато използваме наименования, които не разбираме.
- Очакването! Често ставаме част от някакъв процес, но не го ръководим, а очакваме, че всичко ще се измени по магически начин. Говорите за усилие, но разбирате ли откъде идва то, как се развива и как се контролира? Това са основополагащи понятия в развитието.
- Бързането. Тук бъркаме развитието с „искам да се развивам”. Първото е монотонна работа, второто – желанието да постигнеш бърз резултат, който има някакво обозначение, но в действителност не се разбира.
- Прехвърлянето на отговорността за собственото ни развитие върху онези, които не могат да я поемат или не трябва! Живеем в условия, в които е трудно човек да фиксира задачата, камо ли да я развива. За последните 40 години, според мен, поне пет пъти се е променил ритъмът на живот на човека и ако не сте успели да постигнете разбиране дори преди 10 години, вече ви се налага да пренастройвате алгоритъма на развитието си. А какво да говорим за цели 40 години!
- С други думи, независимо дали ти харесва или не, ти сам си си виновен, че не си стигнал, където трябва или не си чул каквото си искал и т.н. Затова преди да си правиш изводи, трябва да се запиташ: какъв е бил твоят метод? Дали развитието е търсене на вечно новото? За мен критерият винаги е бил това, което разбирам в развитието, а не това какво следвам и защо. Освен това е важно да следваш, виждайки, защото в противен случай, разбира се, няма да постигнеш нищо.
16 септември 2014
RSS: