Геометрията на парите
Няма тема, която да е занимавала умовете на хората повече от парите. Живеем в свят, в който ценното се продава и купува. Следователно основната ценност за човека е в онова, което е продаваемо. Отношението към парите се е променило значително – те са се превърнали от инструмент в ценност, с което са накарали милиони хора да започнат да ги трупат, а след това дори са завзели власт над съзнанието им.
Независимо дали ни се иска или не, поклонението пред парите е достигнало днес такива мащаби, че повечето хора са жертви, придали на парите статуса на ценност и същевременно обложили себе си с редица услуги и нужди, основани главно върху парите, с което са им придали формата на лъжеинтерес (тук се включват и действията, които не са съпроводени с поддържане, подхранване и усъвършенстване на основния човешки ресурс – мозъка).
При това човекът се е лишил от първото и най-важно взаимодействие с парите – умението да инвестира. Стремежът към това, което наричаме инвестиции, е съществувал винаги, но това понятие се е отнасяло преди всичко до усъвършенстването на пространството, обитавано от човека, до себе-усъвършенстването. Човек може да подобри пространството си едва след като е направил себе си по-добър, затова умението да инвестираме в себе си е умението да инвестираме изобщо.
Пример: даден човек се нуждае от книга, но казва, че няма пари, обаче същевременно харчи не малко пари за храна, която е не само ненужна, но дори вредна. Или отива да гледа филм, не заради някаква потребност, която всъщност човек трябва да умее да създаде, а за да убие време, тъй като му липсва разбирането или силата да използва това време правилно.
Инвестицията е това, което усъвършенства или теб (и пространството, в което си вписан), или процеса. Всичко останало не може да се смята за инвестиция. Услугите, потреблението, почивката, изобщо всичко, което ти отнема сили или време, не просто не може да се разглежда като инвестиция, а напротив – може сериозно да наруши връзката с геометрията на парите. Дори работата ни, ако я вършим без необходимата настройка, е загуба на функционалността на мозъка, макар и за нея да получаваме пари. Защото в крайна сметка въпросът не е колко пари имаме, а как боравим с тях.
Ако искаш да се научиш да инвестираш, научи се да държиш мозъка си в настройка. Действията трябва да се основават на задачи, а не на желания. И не е важно дали имаме много пари или не, защото зависимостта от схемата на услуги и интереси е една, а това означава, че за всички съществува възможността да попаднат в „движението в лявата лента“. И когато това не е основано на разумността, а на емоционалност, постоянно подхранвана от идеите „къде да отидем“, „какво да хапнем“, то можем да кажем, че ситуацията е вече клинична. А клиничното тук се крие в това, че отклонението в мозъка на тема пари изменя като цяло нормалното му функциониране.
Продължението можете да прочетете в материала на сайта Дзябяк.
25 септември 2014
RSS: