Интегрално наблюдение

Интегралното наблюдение предполага живот според законите на вниманието и удържане на настройките на духа. Умението да резонираме с духа си е най-висшата проява на нашето аз, представяща не само личната ни природа, но и мястото, в което тя се проявява. А това, следователно, е условие за постигането на пространствена представа за себе си.

Интегралното наблюдение представлява обвързване на нашето съзнание, на мозъчните клетки, на невроните, в насочена верига, която ще ни доведе до единение не само с нашата природа, но и със заобикалящото ни пространство. Подобни вериги в древността определяли начина на живот на много индиански култури, сред които на преден план изпъква, разбира се, културата Чиму.

Тази особеност в разбирането за резонантните способности на мозъка в начина на живот на индианците говори за наличието на специални възможности при възприемането на пространството, способности, различни от съвременните. Именно подобно отношение към мозъка като специфични резонансни вериги използвали инките, които се развивали с помощта на специален вид внимание, което им позволявало да се интегрират в пространството на духа. Този вид внимание се определя като внимание от трети порядък.

Вниманието от трети порядък има свой език, който се изразява в звук. Тоест езикът на духа е неговият звук. И този закон на третото внимание е вложен в концепцията на туми. Звукът на туми е връзка с формите на проявление на духа. Призоваването на духа е процес, който увеличава вниманието, той е изкуство за развиване на вниманието. Интегралното наблюдение представлява определено звучене, определящо референтна точка за съзнанието, което се развива чрез интегралното внимание – вниманието от три порядъка, при което наблюдението зависи от една импулсна точка, а вниманието - от две и повече точки, което, от своя страна, прави възможно както включването в пространството, така и включването на самото пространство, активирането му. Ако човек няма дори точка на наблюдение, той не може да се развива в познанието. Същевременно в третото поле, където битуват законите на наблюдението, познанието не е толкова важно колкото връзката със собствения дух, защото липсата й блокира по-нататъшното интегриране в живота на човека.

Получава се така, че формулата „за себе си“ и „чрез себе си“ не работи, а вместо нея работи формулата „извън себе си“. Всъщност интегралното наблюдение е определена зооморфна форма, която дава възможност за идентифициране на възприятието за духа изобщо.

Независимо дали искаме да го проумеем или не, всичко се свежда до това дали мозъкът ни има ориентация или не, а тя изисква постоянно поддържане. Ако пък се налага тази ориентация тепърва да се възстановява или изобщо да се създава, можем да очакваме, че човекът никога няма да е способен да взима решения, ако не разбере картата на взаимодействане със собствения си дух.

Тялото е съд. Но за да го напълним, то трябва да не е като решето. Напълването е законът на съществуване в зоната на духа.

Най-важна в това отношение е активността на главата, която зависи от вида на предоставяното й напълване. Главата обаче се напълва от определена вибрация. С други думи, всеки съд представлява определен вид инструмент за духа. Той е дори своеобразна карта на напълването, която трябва да намери проява в третото поле, за да го регулира, тъй като напълването не бива да препречва по-фините сигнали. Възможно е древните да са знаели повече за медиалната енторинална мембрана в мозъка, отколкото знаем ние. Именно тя възприема сигналите, свързани с духа. И ако човек е напълнен прекомерно или недостатъчно, той не може ясно да ги идентифицира, още по-малкото – да ги управлява.

За третото интегрално поле е важно ограничаването на страните чрез опаковане на съзнанието и тялото.

Опаковането на тялото и особено на съзнанието е основополагащо условие за разглеждане на развитието на човека от позицията на интегралното поле. Позиция, която обединява всички принципи на шаманизма, изхождащ от принципа на местоположението, т.е. връзката със заобикалящите ни сили, с духовете. Съзнанието на шамана зависи от трите нива на сигнала, на които той може да се настрои. Самата настройка се определя от конкретни клетки в мозъка или, по-правилно казано, от структурата на клетките, които шаманите определят като señal kancha, което може да се интерпретира като коралово съзнание, а в съвременната медицина – като grid-неврони (неврони на координатната мрежа).

Ако използва тази структура от клетки като опора, съвременният човек възприема съзнанието си като изменено. Докато в древността тя е била опора за мисленето на всички.

Съвременното поколение магове постига описаното тук състояние по опитен път. То може да се предава по наследство или да се построи чрез технологията на интегралното наблюдение. Това състояние на съзнанието дава възможност за резониране с мястото, времето и пространството. В древността то се асоциирало с един от боговете на цивилизацията Сикан – Найламп.

Така найма или състоянието найламп представлява определено зрително поле, в което живее съзнанието на шамана. Това може да се нарече също „интегрално наблюдение“, защото то дава възможност не само да се различат и наблюдават линии, невидими за хората, които не владеят това наблюдение, но и да се влезе в контакт с тях.

Интегралното наблюдение ни дава възможност да се намираме в зона с определени граници и да избегнем неконтролируемо трансовото състояние. В същото време се получава формиране и установяване на клетките за наблюдение, чрез които впоследствие се формира и карта на наблюдението. Ако човек не разбира или не приема програмата за наблюдение, мозъкът му ще остава несвързан към събитията и пространството, а единствено към емоциите, предизвикани от едно или друго събитие. Но тъй като емоциите са заменили програмата за наблюдение, отклонявайки мозъка встрани, когато човек пожелае да постигне това състояние, животът му не ще нараства нито като разнообразие, нито, съответно, като обем. Вместо това този живот ще бъде разбит на събития.

Интегралното наблюдение представлява определен порядък, то събира и подрежда действията, събитията и ни води до разбиране на пространството, в което живеем. Интегралното наблюдение е основа за планирането. Човек не може да бъде стратег на живота си без да има план. А планът е невъзможен за онзи, който не умее да наблюдава. Интегралното наблюдение дава възможност за вписването и установяването на базово усилие в мозъка, което е важно за построяването на алгоритъма на функциониране на съзнанието, защото то е основа на мярата на мислене.

Интегралното наблюдение представлява преустройване на енториналната област в мозъка, която дава възможност да се наложи управляемост в работата на невроните и, вследствие, на съзнанието. Ако не се получи такова преустройване, човекът няма да може да различава висшите състояния от низшите, дори да ги обозначава по някакъв начин. С други думи мозъкът му ще зависи само от една обща вълна на пребиваване, която няма да дели. А най-важното е, че ако не преработим мозъчния процесор, ние ще останем подчинени на това, с което разполагаме.

Осъществяването на интегрално наблюдение е първата и, вероятно, най-важната стъпка към разбирането за това как да преструктурираме мозъка. Тази стъпка ще ни научи да разбираме картата на мозъка, а именно оттук трябва да се започне. Защото ако искаме да проникнем в дълбинните пластове на съзнанието, трябва да разберем неговото енергообразуване, което зависи изцяло от картата на мозъка.