Криза или поглед от боклукчийския камион

Обективност

Кризата е формула, съдържаща редица условия. В кризата не бива да се търсят виновни, това е набор от често принудителни и неконтролируеми действия в реакционния формат на съществуване. Кризата е фондюто на форберцателя. Изобщо, Дзябяк! Нечулите – напишете в гугъл, въведете Enter и чакайте. Ще дойдат за вас.

Изобщо това е състояние на душата, а следователно и вашата реалност. Ако кризата на живота ви зависи от външните промени, тогава целия ви живот се свежда до очакване на кризата или избягването й.

Ако кризата е вътрешна, тогава винаги има алтернативи. За външната криза алтернативи няма, има чистка. А да се чисти има какво.

Отговорност

ГЛОНАСС и никъде няма да се изгубиш

За кризата няма отговорност, има влияние. Кризата е най-опасна, когато те удари в главата, но тогава възниква следният въпрос: Кой отговаря за главата ви, ако не вие?

Онези, които не могат да взимат решения и не знаят за какво става дума, са принудени да станат част от събитийната верига. А това е самата плацента на нашата реалност, в която безизходността е вече норма. Впрочем, тя е мотивирана норма, при която са вградени гламурни ценности (от думата ГЛОНАСС) и вкусове от думата „щастие“ в устата, което в превод от китайски звучи като Кока-кола. Нещо като, дай Кока-колата, защото в противен случай ще получиш Кока-кола, което в превод от китайски вече значи „яжте восъчна попова лъжичка и това ще накара предците ви да се надигнат от гроба“.

Да, такива ценности и интереси са можели да се присънят на прабаба ми. Впрочем, да потребяваш и да реагираш на потреблението са различни неща.

В крайна сметка се получава нещо като „настроил се на Шанел“ и изгорял, докато за настроените на Шаабан животът не е вулгарен. Изобщо, това е твоя отговорност, иначе ще трябва да избираш между Шанел и шинел.

Волатилност

Най-опасно е състоянието, което ни вкарва в очакване. Ще ми се да кажа: „Back in USSR“, където законите на живота изискваха вътрешна реализация и преживявания, а не временни реакционни очаквателни ефекти. С други думи, винаги. Разбира се, можеш да продължиш да яздиш магарето, смятайки, че се движиш, докато всъщност си просто част от товарното животно.

Задачата на кризата е именно да събори човека, а очакването го деморализира.

Именно тук се крие и основната дилема – да бъдеш или да не бъдеш човек на действието.

Действие

Ще кръстя сина си Володя.
Нека расте истински мъж...

Като цяло, каквито действията, такъв и изходът. Важно е да не потулваш проблемите, а да си поставяш задачи за две крачки напред. Тук първо трябва да намериш възможност да не продължаваш действията, ако те вече са те довели до нещо, което не те устройва. И след това да не забравяш, че в речника освен „да отива всичко по“ и „ах“ има и междинни изрази, които могат да се използват. В краен случай, пръст в слепоочието – това, разбира се, е по-добре от „по...“, но ако изборът е между бездействието и скапаното действие, то е същото, само че погледнато отстрани.

Анализ

А подоходният данък от „издъхвам“ ли идва?

Именно тук е и засадата: ако липсва разбиране, умение, произтичащо от опита, изход няма. С други думи, човек, който не умее да анализира (което априори показва, че той не умее да мисли), сам се вкарва в безизходица с това, че е неспособен не само да взима решения, но и да реагира адекватно на действителността. И тук изходът е един: да започнеш с Горки, „На дъното“, или да се прехвърлиш да живееш в Нижни Новгород и да започнеш да анализираш.

Стагнация

Това е всъщност спирането, при което мозъкът престава да плава по вълните на нечия памет, а свои вълни дори няма, и започва стагнация, която кара човека да се разположи пред екрана на телевизора или да се занимае с нещо, което ще го отвлече и ще му помогне да заживее в забрава.

В телевизора може да намери хора, с които ще може да се съгласи и други, с които да не е съгласен. Ще може спокойно да убие час, два, три и четири, след което да каже, че не му стига времето за нищо.

Изобщо, когато житейските ценности се свеждат до материалното благополучие, предели няма, тъй като се нарушава баланса между наличното и боравенето с наличното.

Чучхе

Важно е да се опираш на собствените си сили – това е пътят към самодостатъчността, умението да извличаш полза и радост от наличното, да зависиш от днешния ден, а не да живееш в очакване на светлото утре. Това е моторът, механизмът на съществуване – ще живея с каквото мога. Това е още повече и начин да се разрушат проблемите и зависимостите, които подчиняват волята ни. И, най-важното, трябва да се изработи позитивизъм независимо от всичко. Утре никога няма да настъпи, ако старото не е обработено. Желанието да отидеш някъде трябва да бъде заменено с умението да се движиш. Изобщо, кризата е идеалното време да обърнеш внимание на различни преживявания.

За тези, които прочетоха докрай

Препоръчваме да се сдобиете