Интегрални символи
Интегралните символи са системата за представяне на интегралните полета, техния език. Законът на всяко поле се определя от това как и защо съществува то. А разбирането на всички полета може да се осъществи единствено от гледна точка на законите, които могат не просто да описват полето, но и да бъдат вписани в него. Тоест, тук става дума за ритъма, който поражда знанието за вибрацията, напрежението, т.е. за ритмика.
Ритмиката е наука за движението, за запазването и преобразуването на енергия. Енергията трябва да се формира чрез нещо, да се опре на нещо, тя трябва да има мяра, защото в противен случай се губи закона на преобразуването (недостатъчност, временност). При това е важно да се знае, че енергията не просто трябва да преминава от едно състояние в друго, но и да има определена връзка на мярата със силата или ударността.
По подобен начин се развива и учението за интегралните полета, известно още като прозодика (прозодия, древногръцки προσῳδία) – наука за ритмиката. Всяко интегрално поле има свой ритъм (ако полето се разглежда като независимо в пространството) или ритмика (ако е интегрирано в общата матрица на полетата). От гледна точка на ритмиката всяко поле е сума от двете предходни полета и тогава първото интегрално поле е представено от числото нула. От гледна точка на ритъма, първото поле се приема за единица.
Системата от знания за интегралните полета обхваща древното знание, представено или съхранено най-вече в китайската и арабската алхимия. В Европа тя става известна благодарение на италианеца Леонардо Пизански (Leonardus Pisanus 1170–1250г.). Той е известен най-вече с прозвището си Фибоначи и задава интегралната стойност на полето, стойността на числото „ас-сифр“ (празно) като базов формат на напрежението, който става елемент на мистичното преживяване при суфите и така става недостъпен, така да се каже, за обществеността.
Този извънвремеви параметър на напрежението е много важен, за да не попадаме във временния параметър, който се разтваря в пространството и не може да бъде опора при събиране, тъй като е еднолинейно изчисление (001, 002, 003, 004 и т. н.). Изчислението е факт-аксиома, който не може да бъде разбран, ако не се познава разликата между двулинейното изчисление (01, 02, 03) и трилинейното, което е извънвремево изчисление (1,2,3,4). Това е всъщност самият закон на резонирането, където всяко число е възел на резониране със свои собствени честотни показатели.
И така, като разгледаме фактора или дори еталона на всяко поле като даденост, стигаме до извода, че първото интегрално поле е еталонно поле. Еталонът на първото интегрално поле съществува сам по себе си, но в същото време е и символ за всички полета. Символът на първото интегрално поле или еталонният символ е понятийността на символа изобщо – вярата, настройката. Това е символът-носител, който определя законите на живота на символа изобщо. Затова разбирането на символа на първото интегрално поле е най-важната задача за опознаването на интегралността изобщо.
Природата на този символ намира израз в перлата, нефрита, в идеята на дракона, тигъра, костенурката и феникса, обвързана с едно от направленията.
Така, от гледна точка на вярата всички символи могат да принадлежат на първото интегрално поле, въпросът е само от кое поле гледаме към него.
Аргумент за символите от първи порядък е вярата на хората, като тук често на преден план излиза тяхното въображение, интерпретацията от гледна точка на културата или вярата, което вече поражда понятие като „мит“.
Тук е важно да разберем разликата между съзнанието на хората, за които митът е вече нереално понятие и онези, които живеят в законите на преживяването на света, където самото преживяване е реалност. Като детето, което оживява приказката и я преживява като реалност и възрастният, който я възприема не просто като не-реалност, а дори като измама. В древността не са съществували такива абстрактни понятия с каквито боравим днес. Затова ако човек иска да се научи да разбира символите, той трябва да работи първо с аспекти на възприятието като тактилност, звучене, визия на символа и дори обоняние и вкус.
Тук става дума за числото нула, което задава необходимото напрежение. Не можем да разбираме, а още по-малко да интерпретираме символа, ако не сме изградили необходимото умение, а това вече е вид работа над символите от първо интегрално поле.
Когато говорим за Ведите, например, говорим за чутото. Но всичко има формат на подхранване и тук най-важна е комуникацията, която или води до определена възможност за преработване (четвърто, пето и шесто интегрално поле), или до физиологично вегетативно поддържане (трето интегрално поле), или до разложение, разрушение (второ интегрално поле).
Танцът е символ на движението, което носи определена геометрия, съдържаща определен конус на преживяванията, въпросът е само на коя от осемте оси се опира движението.
Дрехата е символ на общуването с вътрешния и външния свят. Преживяването също се определя като символ и дори има понятие. Когато говорим за символно преживяване – това е тантра. Но вижте: днес символът е нещо повърхностно, случайно. И каква е причината за това? Причината е, че човек гледа на символа повърхностно. В най-добрия случай рефлекторно, а в най-лошия – езотерично.
В пространството се очертава върхът на конуса, площта на конуса, опората на конуса. Той се характеризира с форма на напрежение, задавана от формата, вписана в конуса.
Така се задава пропорцията (чието свойство се изчислява чрез напрежението), представяна в нашето пространство от природата на живот на животинския свят, растителния свят и кристалния свят, и човешкия, способен да общува, а следователно да представя всички тези светове!
Интегралните полета представляват система от конуси. Всеки конус е пружина. Всяка пружина – напрежение. А всяко напрежение – енергия.
Трите основни конични сечения представят енергията във визуален вид, едно от интегралните полета, чиято отличителна характеристика е ъгълът.
 |
ПРЕПОРЪЧВАМЕ ВИ ДА ПОСЕТИТЕ
 |
01 септември 2015
RSS: