Интегрален мозък
Интегралният мозък е вид мозък, който е в състояние да обработва значително по-големи обеми от информация и да управлява работата на тялото, вместо да го обслужва. Мозъкът на съвременния човек отдавна пребивава в пасивно състояние – той не просто не притежава функциите мислене, съсредоточаване и удържане на задачите, но дори няма възможността най-елементарно да наблюдава заобикалящите човека процеси.
Мозъкът на съвременния човек е статист на привидно отминалото и активатор на емоциите на привидно идното. Днес човекът е изгубил изцяло умението да взаимодейства с мозъка си, той може единствено да го обслужва с привидно своите мисли и привидно своето съзнание. В действителност обаче ние обслужваме рефлексите, които са се установили в мозъчната кора с помощта на учебното отношение към самия мозък. Днес човечеството преживява безпрецедентно отклонение в работата на този орган, предизвикано от нарушаването на всички ритми, в които трябва да живее и най-вече да се развива мозъкът.
Понижени са функциите на хранене на мозъка, което означава, че липсва не просто правилно построено натоварване, но и елементарно подхранване на клетките на този орган. А нарушаването на работата на нервните клетки на мозъка по отношение на неговата ориентираност в определена посока, така че да може да наблюдава дадено събитие от две гледни точки, прави ситуацията безизходна. Днес хората общуват според принципа на джойстика и съзнателната функция остава извън орбитата на познанието. Човекът не владее изкуството на мислотворството и, което е най-страшното, не може да разбере какво представлява то, тъй като няма опита на подобно действие. Днес хората говорят и реагират на неща, които не преминават през съзнателните им процеси.
За съжаление, живеем в свят, който обслужва, а не твори идеи. Броят на учените, писателите и поетите е свит до минимум. А малкото оцелели остават непознати дори за малцинството. Значението и функцията на мозъка са вече сведени до случайни обозначения, които са още повече неверни. Ние изучаваме мозъка и функциите му въз основа на вече наличните нарушения и отклонения. С други думи, всички атласи по анатомия са просто някаква схема, която не отговаря на действителността и чието функциониране ние така и не разбираме. Често дори специалистите имат различни мнения и консенсус цари единствено по отношение на това, че проблемите с мозъка при съвременните хора са достигнали нивото на заплаха от епидемия.
Човекът вече не оформя собствените си действия, а единствено поддържа мозъчната възбуда чрез повтарящи се фрази, лозунги или просто следвайки настройката на енергийно по-силни хора. И най-опасното тук е това, че хората не разбират и не умеят да изработват усилие, а това ги лишава от възможността за съзидателно съществуване. Без усилие в мозъка няма как да се сформира съзнание, а без съзнание няма как да се сформират мисли. С други думи, ние сме натъпкани с боклуците на собствените си реакции – към нас самите и към околните, като при това използваме формата на определянето и й приписваме функцията на мисъл, докато тя далеч не е такава. А самото разбиране на мозъка като отдели и участие в различни функции отдавна се е превърнало в девствена гора, в която са се заблудили дори онези, които дават определенията за този орган.
 |
 |  |  |
14 септември 2015
RSS: