Ало! Търсят ви!
Мисълта се прокрадва тихо
На меки, безшумни крака.
Ето я, вече е съвсем близо:
Аз. Вече. Не мога. Така.
Да загубиш не е да спечелиш
Тази мисъл е като белег
Върху моите мисли и чувства
Кой има власт над моя живот,
Кой владее това изкуство?
Усещам езика си горчив и сух
И целият се превръщам в слух
Махнете се, помощта ви не ми е нужна
Изгубеното е извън моята власт,
Връзката е изчезнала,
Всяка помощ е само напаст.
Идват сенки...
Раздробяват, подменят
Що да кажеш като душата и тялото се разделят
Аз с какво да остана?
Ето, пак някой звъни
Вдигам и чувам:
Ало! Търсят ви
Чужд глас, престорена страст
Не е мое, не мога да го приема
Абонирах се за живот
В това е проблема
Празнина в очите заменя страст
Това наистина е извън моята власт.
Кой ме търси?
Към кого да направя крачка?
Ама че неразрешима задачка.
Отговорът е един –
Продължи абонамента си за живот.
Търсят те –
Вдигни! Не бъди идиот!
29 октомври 2015
RSS: