Ритъмът – метод за измерване на пространството
Истинското качество на нашия живот непосредствено се определя от разбирането на ритъма, когато всяко действие намира своето вътрешно съответствие. Животът без това разбиране е само участие в някакъв вид процес.
Ритъмът е определен начин за измерване на пространството, характеризиращ се със своя мяра и физическа величина. Това е нещото, което регулира пространството и съответно стои над него. Това е обемна величина, която може да бъде изразена образно. Даден образ определя честотните характеристики при определени зададени ориентири. За нас те са три, при това третият ориентир не е проявен, тъй като той се съотнася със самата природата на човека. Ето защо човекът, който не е запознат с вътрешната мяра, не може да позволи на ритъма да допринесе в живота му нещо повече от използването на двата вече съществуващи ориентира.
Първоначално, тези ориентири са били определени за човека от седемте планети. И разбирането на ритъма в древността се е основавало на много точни показатели, тъй като хората са виждали ритъма, усещали са го и вярвали в него, защото той е ръководил промените в човешката природа.
Хората не само вярвали в ритъма, но и се опитвали да го възпроизведат. Основната цел е била да се слеят с един или друг вид ритъм, защото всеки един от тях е притежавал собствени характеристики. В крайна сметка това е довело до появата на голямо разнообразие от форми и стилове на представите за ритъма. Но най-проблемното се състои във факта, че е била изгубена същността на ритъма. И това е донесло полза на емоциите, а не на геометрията.
Все пак е имало опити ритъмът да се свърже със земята и това се е изразило в тотемните форми на свързването на ритъма, откъдето всъщност сме получили квадрата като геометричен модел, върху който се наслагва всеки съществуващ ритъм. Тоест ритъмът може да бъде изучен само за сметка на квадрата (събирателно условие), тъй като той има крайна дължина, за разлика от по-съвършената фигура – кръга. Всички останали фигури по своите свойства се нареждат по-долу от квадрата.
По този начин съзнанието на хората хванало ритъма в някакъв вид геометричен модел, опитвайки се да му придаде движение под формата на един или друг вид внедряване в съзнанието и тялото, наподобяващо свредло.
Точно затова превръщането на ритъма в практическа величина се е превърнало в основна задача за античните етноси. Защо? За да придобият власт над пространството и най-важното – да се освободят от временността, тоест да избегнат смъртта. Освен всичко останало ритъмът е задавал определено усилие, а с него и промяна, което само по себе си във висша степен е разумно. Ритъмът се състои от определен набор от кодове, които се моделират за сметка на пространственото усилие, създавайки обем.
Ритъмът не бива да се възприема времево или емоционално – той трябва да се изживява. Не бива и да се реагира на ритъма – трябва да можем да го изразяваме, в противен случай той се превръща в линейна стойност. Трябва да се научим да изграждаме истински отношения между себе си и пространството. Трябва да усетим тази сила, която управлява ритъма. В това се състои величието на човека – да познае обема на своето собствено съзнание. Истинският ритъм се улавя от мозъка. Въпросът е само в това, на каква честота е този ритъм. Например в Африка и Южна Америка човек го възприема с гръбначния мозък. Това е физиологична формула, която може да се представи графично и която позволява да се постигне интеграционното различие.
В наше време ние имаме толкова много оттенъци на изразяване на ритъма, но същевременно притежаваме толкова малко реално знание за него! Всъщност, може би единствената наука, реалното учение за ритъма, е наследството на културата Йоруба. Всичко останало е само опит да се изследва обекта чрез малки величини, а това е един наистина огромен и в същото време просторен обект, заключен във сфера. По-точно, в куб, който се намира в сфера. Той притежава лост и три израза на усилие, в зависимост от това, къде се хващаме за този лост – в основата, по средата или в края.
Осъзнаването на ритъма трябва да се започне от матрицата. Матрицата лежи на повърхността, това е природата. Ритъмът трябва да бъде изпълнен със смислово съдържание, или поне с чувство. Но само не и с емоция. Емоцията ни пречи да се закачим за усилието на ритъма и така оставаме само в неговата проекция, без да изживяваме неговия обем.
Най-важното е да разберем разгръщането на ритъма. То се задава от целият пространствен модел и се регулира от усилието, което сме в състоянието да възприемем. И тук възниква най-важният въпрос: колко видове ритми има? Ако разглеждаме този въпрос от позицията на нашата действителност, те са седем. Седем фазови услия на Земята създават седем основни изменения, притежаващи своя собствена стъпка. В резултат получаваме седем събирателни и седем развиващи условия (спиралата се движи и в двете страни). Първоначално това е даденост, която трябва да се опознае. След това, когато поставим себе си вътре в този квадрат, можем да добавим свое собствено усилие и да получим кратност на измененията. Затова, ако наистина говорим за ритъм, трябва да разберем неговата опора в съзнанието и в тялото.
Ритъмът е връх, достъпен за опознаване от човешкият ум, тъй като той веднага ни учи как да управляваме своите преживявания и да съответстваме с тях. Разбира се, ако погледнем свръх-хората, каквито са африканците в по-голямата си част, те вече са се родили в друго вибрационно поле. Те мислят чрез вибрации, звуци и ритми. Да, те не се изразяват линейно като нас, което незнайно защо дава право на някои да смятат себе си за по-висши от тях. Просто твърдоглавието и менталното несъответствие на европейците до такава степен е парализирало техните мозъци, че те не само не могат да изживяват вътрешните процеси, но и да изразяват своето истинско състояние.
Впрочем, това е отделна тема, която изисква обяснение за много от това, за което говоря. Но това е даденост, която пречи на много хора да разбират реалността. Но едно нещо е неразбирането на реалността, а съвсем друго - реагирането и неприемането, само защото тази реакция не дава възможност да се зафиксира дори самата идея.
01 юни 2017
RSS: