Алхимично мислене
Алхимичното мислене е вид усилие, формирано от интегралния мозък, който, от своя страна, се формира в резултат на практиките, свързани с алхимичното действие. Сред тези практически системи на преден план изпъква даоистката алхимия, която поставя пред занимаващия се задачата да опознае Даоисткото тяло. Познанието за даоисткото тяло е физическо условие за формирането на алхимичното мислене.
Трудно е да се обясни какво представлява алхимичното мислене, тъй като то е практическо условие за преформатирането на мозъка и ако човек не е достигнал физическо изменение на мозъка, не е опознал геометрията на мозъка, той не е в състояние да възприеме какво представлява алхимичното мислене. У такъв човек не е активиран онзи дял от мозъка, който отговаря за формирането на необходимото усилие – не просто по отношение на възприемането, а и по отношение на управляването и контрола над вътрешните процеси.
Алхимикът не борави с понятия като прана или ци, за него това е временен вид енергия, който не се поддава на преобразуване. Той борави с понятия като напрежение и резонанс, а по-важното е това, че ги управлява. В противен случай става дума за преливане от пусто в празно.
Алхимичното мислене е допълнително усилие, което човек не владее по рождение и което не може да бъде опознато чрез нирванни или визуализационни практики. Това мислене е насочено към развиването и поддържането на алхимичните процеси, при които едно нещо се преобразува в друго не образно, а конкретно. Без него заниманията с алхимично действие са безполезни. Алхимик е онзи, който е изменил условието на съществуване на мозъка, а не онзи, който се е затворил в килера да прелива еликсири, както много хора си представят, отново поради слабост на ума и неспособност да съществуват в опита на взаимодействие с интегралния мозък. Алхимикът не бива да се бърка с лаборант или пък с йогин, който е отвлечен от мозъка си дори още повече, отколкото студентът-химик.
Като цяло, да се разбере разликата между йогин, алхимик и химик е сложна задача, тъй като йогинът битува в опита на не-ума, химикът – под въздействието на реактиви, а алхимикът пребивава в такава степен на съсредоточеност, каквато не е сънувал ни единият, ни другият. Разбира се, това не означава, че йогинът стои по-ниско от алхимика; алхимикът е в по-ниска позиция от йогина по отношение на нирваната, а йогинът – по отношение на мозъка. Тук обаче е необходима следната уговорка – че алхимикът не смята състоянието на нирвана за висше достижение, приема я като нещо нормално, а не изключително. Истината е, че като диференцираност, от типа или-или, тук те съвпадат.
 |
08 октомври 2016
RSS: