Да приемеш себе си такъв, какъвто си
Да разбереш, че ти си такъв, какъвто си е даденост, която определя развитието на тази форма, която ние изразяваме.
Ако гледаме на живота като на процес, то нашата изначална даденост въобще не е важна. Тя не може да бъде нито добра, нито лоша. Ако потапяме себе си в процеса на съществуване, който се нарича „живот”, то ние трябва да се задоволяваме с това, което имаме и това, което имаме, трябва да развиваме. И всъщност колкото сме по-несъвършени, колкото сме по-недостатъчни, толкова повече възможности имаме за развитие.
Ако природата ни беше дала всичко, то ние бихме могли само да се задоволяваме с това. Но задоволяването не е живот, то е пребиваване. В подобно пребиваване силата на съзнанието не може да бъде по-силна от нашите енергии и нашите тела. Следователно колкото и добри да бъдем, ние сме глупави по отношение на своята даденост. Да, ние може би сме по-съвършени и по-умни по отношение на околните, но ние сме глупави по отношение към самите себе си.
Когато сме несъвършени, недостатъчни, когато разбираме това и, най-главното, го приемаме, ние ставаме по-умни от нашите изначални дадености, и следователно можем да дадем начало на процеса на развитие. Най-главното е, да не се уповаваш на онзи, който е глупав спрямо себе си, дори ако подобен индивид изглежда сякаш „умно” спрямо този, чиято изначална даденост е по-слаба по своята енергийна или физическа мощ.
Приемайки себе си такива, каквито сме, ние задвижваме процеса на развитие. Неприемайки себе си, без зависимостта от нашите дадености, ние задвижваме процес на разрушение.
31 юли 2010
RSS: