Гуру
Като използваме понятието „майстор” в нашия речник, ние често дори не се замисляме какво всъщност съдържа то. Майстор е човек, който е посветил по-голямата част от живота си на изучаването на едно или друго изкуство.
Професионалното знание и изключителното умение в дадена област не винаги обаче да показател за майсторството. Има много хора, които са природно надарени и могат да усвоят едно или друго изкуство по-бързо, отколкото други, които с години се изострят и набират опит имено в методиката на познанието.
Получава се така, че едни придобиват умение, но не познават метода, а други познават метода, но умението не идва веднага. Само времето, изразходвано за усилията помага да се познае изкуството и да се усвои метода за неговото овладяване. Това реално приближава човека към майсторството и, най-важното, не дава право на други да го съдят. Как могат да съдят човека онези, които не разбират в какво е същността на неговия метод? Излиза така, че първоначално трябва да се познае конкретния метод, а едва след това да се изказват разсъждения.
Самото майсторство се състои от много понятия. Но за да се опознаят, трябва да се разбере метода, водещ към постигане на майсторство.
Аспекти на майсторство
Майсторството се състои от „видими” и „невидим” нива. Ще ги разгледаме подробно.Видимите аспекти на майсторството
Телесна форма и име. Опира се върху понятие от индустриалната психология, когато човек директно реагира на майсторството, без да притежава достатъчно нива за това, за да го определи обективно. Тук става въпрос за някакво «подразбираемо» майсторство на основата на обичайно знание. През тази призма майсторството се разглежда като услуга, където Майсторът е просто стока на пазара на услуги.Естетика. Принципи на вътрешната и външна чистота на майсторството. Своеобразният имидж на Майстора. Този аспект определя на кого какъв Майстор му харесва. В повечето случаи съвременните хора си избират Майстори именно по естетически принципи, тъй като знанията на Майстора могат да определят само единици.
Дисциплина. Особен етикет на майсторството. Именно външната проява на дисциплинираността помага да се съхрани външното съответствие на вътрешното.
Философия. Майсторът няма право да налага това, с което се занимава, тъй като той не е учител и не може да има ученици, дори и ако те сами смятат себе си за такива. Учениците с Майстора са само последователи на едни или други знания. Но Майсторът е длъжен да показва философията на своето развитие, обучавайки учениците на анализ. Следователно речта на Майстора трябва да има обем. Именно това се възприема като философия.
Мислене. Функция, която произтича от философията на Майстора. Майсторът е длъжен постоянно да демонстрира анализ (това е именно истинска тактика и стратегия), а не просто да задължава да се следва една или друга посока. Затова съществува дисциплина и ако последователите са в съгласие с нея, то по-нататък трябва да проявят разбиране за изкуството на самия Майстор, което и определя неговата способност да мисли и да се ръководи от приетата от него философия.
Технически аспекти на проявата. Това позволява да се овладеят качества, пораждащи видими, външни форми на възприятие. Това е тази външна отговорност, която се наслагва върху Майстора, който си дава правото да обучава, а не просто да демонстрира и инструктира, което е по-скоро задача на инструктора. Техническият аспект обяснява разликата между водещ, инструктор, майстор и учител. Именно техническият аспект е насочен към ограничение на техничността в обучението. Именно тук се формира разбирането за мисленото, физическото и енергийното като единно цяло.
Компетентност. Качество, основано върху дела и принципи. Компетентността не трябва да се прикрива от безумни вярвания и почитания, а трябва да се развива въз основа на уважението. Това е важно качество, позволяващо осъществяването на външен контрол за обучението. Също така това е и най-важният от принципите, който демонстрира, че за Майстора няма главно и няма второстепенно.
Именно този аспект определя на какво ще учи Майстора — на изкуство или на занаят. Ще усъвършенства ли той съзнанието, ще обучава ли да се обучаваш или просто ще ти даде възможност да овладееш едни или други навици.
Постоянство. Основа на регулиране процеса на усъвършенстване, който не трябва да се прекратява ни за минута, тъй като за Майстора това е естествено изработено състояние, изискващо постоянно прилагане, подреждане на своите действия и следване на метода.
Линейна ефективност. Качество, което демонстрира един от аспектите на майсторството. Но трябва да се разбере, че определяемото може и да няма видима форма. Затова и видимото майсторство е условна единица за условен анализ. То до голяма степен ни показва, че реалното майсторство е неопределимо, но тъй като ние се намираме в социума, тогава то трябва да бъде регламентирано за възприемане. Това е достатъчно уязвима позиция, тъй като позволява формирането на навици (подражание), а не истински същностно познание за изкуството.
Фиксиране на дейността. Постоянно съответствие на изразяваните действия, изразяване на себе си като личност. Това е най-важният външен принцип, тъй като в него се съдържа истинската традиция на усъвършенстването, където отначало се формира личност, а след това нейното представяне. Само личността е способна да се напълва и да расте.
Невидимите аспекти на майсторството или роденото от неназоваемото
Тези аспекти изхождат от нивото на свобода на действия и се определят от чистотата на Майстора, от неговото вътрешно познание на истината, която не може да бъде постигната от неподготвен човек.
Тези аспекти трудно се определят, но лесно може да се реагира на тях. Те се определят от опита и времето за работа над себе си, та нали всеки човек има свой изработен опит, който не е видим за повечето хора. И промяната на самия Майстор в този опит е основното. Само ако сме го познавали отдавна и го видим отново след 10-15 години можем да изкажем мнение, но и то няма да бъде снабдено с правда, тъй като не са ни познати трудът и усилието на дадения Майстор.
Равнище на знание и опит. Този аспект е онази даденост, която в реалността владее Майстора и която винаги остава тайна за невежите и непосветените. Тук се крие най-важният закон на изкуството — ритъмът, който позволява грамотно и последователно да обучаваме на изкуство. Тук Майсторът учи себе си да бъде истински ученик, разглеждайки това като първа крачка към познанието на изкуството да бъдеш учител. Защо му е на Майсторът да бъде Учител? Само заради едно — да усъвършенства метода на познанието.
Концентрацията. Това е изкуство на съзерцанието, което прави Майстора реално мъдър и го превежда в редиците на Учителите. Това е особена сила, която може да се изработва само от носителите на истински знания и не може да се формализира. Именно концентрацията е способна реално да разкрие друг светоглед, тъй като тя позволява да се постигнат особени видове преживявания. Изкуството трябва да може да съзерцава, за да се изрази, а не само да се демонстрира.
Опора на закона. Истинският Майстор се опира на законите, а не на своето Аз. Да се види това обаче в реалността е невъзможно, тъй като тези закони трябва не просто да се знаят, но и да се следват в продължение на дълго време. Т се изразяват в неизменността, хармоничността, последователността и осъзнатостта.
Използването на средства и възможности на своето изкуство в работата с пространството. Това е обемна ефективност, която определя различните нива на възприятия на Цялото.
Невидимите дела. Невъзможността да се даде определение на съответствието на човека с това, което той прави. Ежедневният труд върху собственото усъвършенстване, работата със своето его и т.н. Също и съответствието на ежедневието със съвършенството.
Отсъствие на вътрешен диалог. Реалното постоянство, невидимо за околните. Т.е. за Майсторът няма съмнения относно това, което прави. Той е постоянно съсредоточен върху познанието, постоянството и хармонията. Това именно е отсъствие на вътрешен диалог за Майстора.
21 юни 2010
RSS: