Арабският танц като екстатично преживяване
Танцът не е просто движение, танцът – това е преобразуване. Но за да се достигне това преобразуване е необходимо тялото не просто да се разкрие, а да се вземе под контрол. Жената трябва да контролира танца с матката си, а мъжът със своето съзнание. Ако обаче танцуващият не стори това и се отпусне в усещания, тогава движенията ще го подчинят. И в този случай, дори да успее да следва движенията и даже да ги изразява, няма да може да ги управлява. В първия случай човек ще може да се наслаждава на усещанията, а във втория – на преживяванията.
Невъзможно е първо да опознаем преживяването, без преди това да сме опознали пропорцията. А пропорцията – това е методът. С други думи танцът представлява едно дълбоко вътрешно състояние, което ние трябва да се научим първо да изразяваме и чак след това да преживяваме. Начинаещият танцьор е длъжен да познава условията на танца като такъв, а също и условията на своето тяло и съзнание, които се реализират в танца. Танцът без осъзнаване на целостта, която трябва да се постига в процеса на една продължителна подготвителна работа, представлява едно кривене и нищо повече.
Съвременната жена практически не е готова да се занимава с танца, защото тя не го разглежда като чувство, а като емоция, т.е. като нещо външно. В действителност се изискват страшно много усилия, за да се доведе тялото и съзнанието на жената в тази начална точка, от която фактически започва истинският танц.
Проблемът с изучаването на танца се състои в неправилното отношение към него и неразбирането на различните нива на задълбочаване, през които трябва да се премине. Реално за жената е много трудно да се потопи в танца, независимо от това колко добре успява да се скрие зад своята чувственост и интуитивни състояния. Грешката на танцуващия е неговото неразбиране на природата на усещанията, което го довежда до още по-голямо развиване на неразбираемото.
Пътят на танца трябва да преминава през йогата, т.е. през построяването и осъзнаването на всяко движение. Това е не просто някакъв набор от действия, а определен баланс на действията, който трябва да се основава на метода, в който жената е длъжна първо да опознае равновесието. Само при тези условия е възможно да има реално развитие и чак след това преобразуване, което фактически довежда до едно дълбоко разбиране на преживяванията.
09 юни 2010