Гейсът любов
Любовта е преди всичко определено човешко състояние, което изразява взаимоотношението на човека с природата, обкръжаващия го свят, с хората около него. Този, който опознае природата на любовта, опознава природата на човека, природата на самия себе си. Човек трябва да се научи да обича, да се научи да обича себе си, да изпита в себе си принципите и качествата на човека.
Да обичаш себе си означава да познаваш духа си. Само онзи, който познава собствената си природа може да изрази съзнателно отношение към заобикалящия го свят, като мъжът познава себе си чрез действието на любовта, а жената – чрез състоянието на любовта. Ако не познаем природа на любовта и състояние на любовта, тя се превръща единствено в рефлекс, изфождащ от природата на желанието, искането, от природата на употребата, като се трансформира в животински, а не в човешки принцип на съществование.
Когато човекът е живеел според своя природен ритъм, любовта е била чувство, но днес тя е напомня жертването, грижата, ухажването и тази любов се осъществява в определена част от човешкия живот, която човек изживява, бидейки удовлетворен от действията си. Любовта е чувство, в което е заложена висшата човешка възможност за екстатическо изживяване.
Екстатическото изживяване в любовта носи конкретни признаци. Първият от тях е умението да поддържаме чувството на любов. Любовта не трябва да зависи от различни причини. Тя е вътрешно изживяване, чувство. Тя е правилното осъзнаване на собсвените действия или правилното осъзнаване на времето.
Ако човек е познал чувството на любовта, той не може да бъде пасивен. Любовта е определена форма на съществуване. Тя няма нужда от някакви допълнителни външни влияния, тя е самодостатъчна. Любовта може единствено да се отглежда. Ако любовта има граници, тя не е любов, а само някакъв формат, в който може или не може да се развие любовта.
Любовта не е лъжовна, тя не може да бъде истинска или неистинска. Или я има, или я няма. Затова и не могат да съществуват определения за любовта. Това обаче не означава, че не може да има обозначения. Любовта е концентрирано чувство. За мъжете тя е определено състояние на съзнанието, за жените – напълване. Ето защо любовта не може да бъде сляпа, тя е много ясна и чиста.
Любовта е сила, тя е силна убеденост у човека, което означава, че е понятие. Тя има свои принципи и закони, които я усъвършенстват и основният й закон звучи така: любовта трябва да прави човека по-силен, а не по-слаб. Ако съществува такова чувтво, тотава то има и определен енергиен еквивалент, който може да се усвоява. С други думи, любовта трябва, като минимум, да се развива и от своя страна да развива волевите качества у човека и намерението му. Ленивият човек не може да познае любовта, той може единствено да иска да бъде влюбен и да се заблуждава, че това е любов.
Любовта е потребност. Тя е нормално и напълно естествено чувство, заложено във физиологията на човека. Изгубвайки ритъма на природата си, човек обаче е загубил и най-важната възможност да се реализира в истинската любов.
Любовта има име и то е Любов. Тоест това е едно персонифицирано чувство на човека към самия него или към друг човек, или към екстатическото изживяване, или към Бог... Ако любовта има приложно значение, то е да свързва човека. Тази любовна връзка има и име, зад което се крие постоянно, но ясно обозначаемо действие.
Любовта трябва да се вкусва. Тя изисква да разбираме единството на човека със собствената му природа, с пространството. Следователно, в любовта човек трябва да ухажва себе си и да възприеме такова поведение, което да му позволява да осъщесви себе си чрез наслаждаването на вкуса, цвета, аромата, звука, действието ... Тоест от любовта може да се приготви някакъв удивителен продукт, който да се вкуси. Това обаче е възможно единствено при постоянно усещане и удържане на състоянието на любов.
23 май 2010
RSS: