Тялото
Тялото – съд, в който преживяваме нашето съзнание.
Глеб Чорни
Ходят-бродят по улиците тела, от които се носят странни звуци. Тази занимателна физика си няма име, но пък има сумати определения. Някой иска да си уголеми мускулите в този агрегат (който по стара традиция все още бива наричан човешко тяло), друг – да оправи пълнотата си, трети иска нещо да подреже, четвърти, точно обратното – да направи по-голямо…
Знанието за това чудо отвежда едни в биологията, други – в биохимията, трети – във физиологията, четвърти – в анатомията, а пети – в кинематиката. Но почти никой не бива отвеждан в преживяване и доста често реагирането на друго тяло се оказва много по-значимо от реакцията на своето собствено, като не става въпрос само за усещането на тялото. А ако тялото не се усеща, тогава как изобщо е възможно да се грижим за него и да го развиваме?
Този въпрос не е за обема на тялото, а за неговото качество. Никой не се замисля за обема на своя мозък или за това, че не го използваме много по-продуктивно от кокошка! Мозъкът губи своето предназначение, отдалечавайки тялото от областта на значимите за човека величини, оставяйки му едва няколко отдела за утилитарни форми на съществуване.
В резултат на това щастливите притежатели на подобни части на тялото са се превърнали в по-противни величини от тези, в които въпросните части не работят. И ето как тази полутелесна единица клонира себеподобни, дарявайки ги със знания относно усещането за пропорциите, с които самите те си служат. Законът за тялото е престанал да съществува и задачата за получаването на единно, цялостно тяло в обществото има все по-малък и по-малък успех.
Отиваме на лекар: някаква част от лекаря, която е включена към мозъка му (частично функционираща), ни предава последните извадки от медицинския бизнес. Отиваме в училището или университета, където откриваме, все още не успели да оглупеят напълно, преподаватели от съветския период (чиито тела са успели да оцелеят, като кисели краставици в марината), които с носталгия припомнят повече на себе си, отколкото на студентите, че е можело да бъде и по-другояче. Включваме телевизора и там някакви засукани водещи, подрязани от всички страни, предават последните новини за така наречения живот и т.н.
Частично съществуващите в частичното си тяло, частично използвайки възможностите на своя мозък, продължават да възбуждат пустотата, опитвайки се докажат чудесата на невъзможното: оказва се, че непълноценните живеят по-пълноценен живот, отколкото малкото останали пълноценни.
Препоръчвам ви също така да се запознаете с материалите от раздела Дзябяк, както и с едноименната книга.
20 януари 2011
RSS: