Корем
Коремът е яйцето, в което живее иглата на Кашчей Безсмъртни, и докато не я достигнеш – няма как да се убодеш, а ако не се убодеш – няма как да почувстваш какво, всъщност, представлява коремът. Така е станало, че притежаваме център. Да, център. Никой друг в природата не се ражда с център. Можем да кажем, че Ягуарът има център, който му позволява да скача, че Анакондата има център, позволяващ ѝ да пълзи, че Конкордът има център, който му позволява да лети, но център, който да може да се развие, има единствено в човека.
Ние се състоим от енергия и всички нейни нишки водят към нашия корем, но бедата е в това, че след като сме нарушили ритъма си на съществуване, ние рязко сме нарушили дишането си, което е трябвало да подхранва въпросния център. Нарушавайки идеята за подхранването, ние сме прекъснали връзката с нашия център. Нарушавайки законите на развитието, сме преориентирали нашия мозък. И днес той вече е глупав, неразбиращ и не чувстващ обект, който е трябвало да се управлява от центъра – нашият истински център.
А той управлява, реагирайки на хаотично движещата се енергия по нашето тяло. Намотали сме нашето кълбо, но сме го направили чрез ненужни и дори посредствени методи. И сега, за да можем да се навием пак на кълбо, трябва да направим всичко наново. Ако сте изкарали тапата от бутилката – няма как вече да използвате тази бутилка по предназначение. Виното трябва да се изпие и бутилката да се стерилизира. Излиза, че всичко трябва да се започне отначало – да се събере реколтата, да се направи виното и отново да се затапи.
Така сме и ние – трябва да се върнем в детството си и наново да заживеем от пъпа си.
Препоръчителни материали по темата:
- Геометрията на тялото
- Съвършеният човек
- Мускулната система
- Частите на тялото
- Структура на Даоисткото Тяло
25 януари 2011
RSS: