Традиция
Това е доста странна, и в същото време привична за човешкия слух дума. Някои злоупотребяват с нея, други просто я повтарят. Образно казано, днес пустотата в действията, свързани с понятието за традиция, е запълнено от фалшиви начини на поддържане на пространството на живота, което в крайна сметка отдавна се е сдухало.
Съзнанието отдавна е престанало да идентифицира личната причастност на човека с извършваното от него действие. Т.е. то се оказва смесено с пресичащи се информационни форми, които периодично ориентират човека към напълване със смисъл. В съзнанието отсъства цялото, а без цялото не може да има движение, следователно и усилие.
В резултат човек е напълнен с елементи, произтичащи от неговите фантазии, т.е. с временни субстанции, следователно измислени от него самия или от колективното съзнание. Традицията не предполага машинални, формални действия, тя съдържа задължително дисциплина и ритуал. Всичко това предполага отговорност върху този, който следва традицията, следователно и необходимост да отдадеш усилия и време на своята ежедневна дейност. Само ежедневното следване и отговаряне на задачите на традицията може да развива и укрепва менталността, което предопределя и основната характеристика на традицията.
Доколко човек ментално съответства на традицията и какво прави за това? Традицията не само не трябва да се състои от второстепенни действия, но дори не трябва да се допуска подобна възможност. Традицията също така не е повторение и деклариране, това е ежедневно усъвършенстване на себе си чрез вещите, които не само подхранват духа на човека, но и го напълват с особен смисъл. Така в днешното състояние на обществото, когато повече от 50% от хората пребивават в интелектуална атрофия, традиция няма и не може да има.
Традицията е свързана с пространство, но ако то е лишено то значение за традицията, то тя се разпада на части. В резултат на това се създава фалшива менталност, която заменя традицията, при което хората са затворени в кръг от тесни, незначителни действия. Тук несъвместимостта е до такава степен очевидна, че трябва просто да вдигнем глава и да се огледаме наоколо. Въпреки че използването на възможността за разглеждане не е чак толкова просто. На първо място, няма какво да се гледа, на второ, трябва да умееш да гледаш. В резултат човек формира мнение или зависи от мнения, които имат характер на законна отдаденост, където всеки, който излиза от дадения фалшив кръг, излиза от играта и се лишава от дружбата на глупаците и невежите с всички произтичащи от това последствия.
Докато хората в обществото се делят не по своите знания и възможности, а по положение и родословие, за традиция може да се говори само в рамките на дадено семейство. Там, където хората не ценят интелектуалния труд, не могат да разпознават качеството, ще го потискат и унищожават. И докато те не умрат всички редом със своите действия, нищо не може да се направи. Това е условие за прераждане на пространството. Единственото, което може да се направи в такава ситуация, е да се възбуди пространството в неговото невежество, така че то, редом с невежите, по-бързо да изгори.
Всяка традиция е възходящ порядък и докато съществува низходящ порядък, той трябва да се сведе до самото дъно.
20 юли 2010