Безсмъртие
Човечеството за времето на своето съществуване е преминало през няколко етапа на отношение към старостта и смъртта. Първият етап може да се нарече безсъзнателен, когато човешкия мозък не е бил в състояние да определи какво е смъртта и дори какво е старостта, явявайки се някакво животинско съзерцателно начало.
Но същото това време може да се нерече време на свърхорганизирани същества, които също наричат хора и които свързват с Атлантида и с Хиперборея. Ще наречем този период „периода на Атлантида”, време, когато плътността на Земята е позволявала паралелно съществуване на два или повече светове (но не повече от три). Онези, които се намират в пространството на Атлантида, не са се ползвалиот времето и следователно за тях такова явление като смърт не съществувало, тъй като смъртта е времево понятие.
Следващият период е античният, когато плътността на Земята се увеличила и световете са престанали да се виждат един-друг — това се е превърнало в предназначение само на избрани. Този период се нарича „период на потопа”. Тук е станало формирането на класата на хората (оттук и всъщност са тръгнали хората като хора).
Това са бил хора с достатъчно ниво на виждане, за да възприемат пространството по-обемно и сред тях имало такива, чиито видения са позволявали да се поддържа връзка с другите светове. В дадения период хората са гледали на света като на временен пристан, където те е трябвало да подобрят себе си и да преминат в друг, съвършен свят.
Следващият период е периода на Шамбала, когато хората са започнали да разбират, че не всички могат да заминат, и местата за подобни преходи са станали по-малко. Този период е период на безсмъртие, т.е. от това с какви възможности могат да се сдобият хората, е зависело нивото на безсмъртие. Но сочейки към безсмъртието, ние получаваме смъртта. Т.е. тази концепция по същността си е следантична. Тя е започнала да дели хората на смъртни и безсмъртни.
Светът започва да се ориентира спрямо смъртта, при което като спасители на сцената излизали различни религии. Хората са преориентирали своето съзнание от позицията на безсмъртието към позицията на вечния живот, т.е. започнали са да искат. И първото искане е било да живеят тук и повече. Започнал периода на търсене на еликсир, който активно продължава до XV-XVII в. Ръководството на времето при това станало тотално. Периода на Гилгамеш, когато търсенето на безсмъртието се опирало на пространството, преминал на принципа на времето, който са заложили първите известни дълголетници — Адам (около 930 години), Ной (950 години), Мафусаил (970 години) и др.
Периодът на средновековието се сменил с периода на технологиите, когато човек е започнал да губи своя естествен ритъм на съществуване и безсмъртието е започнало да се превръща за него в неразрешима задача. Този период ние ще наречем „период на агресорите”, тъй като хората са започнали да отнемат един-другиму живота си, внедрявайки се в пространството на другия.
Започвайки от средата на ХІХ век, настъпва века на съвременните технологии, където машините са започнали да отвоюват пространство от човека. Човекът става зависим във всичко и, така да се каже, получава „електронен дух”.
Метод
Методът за постигане на безсмъртие се опира на реални геометрични и физични условия, позволяващи на човека да измени честотните характеристики на своето тяло.
Геометрия на човека
В дадения проект могат да участват хора, които по природа имат, или които вече са развили в себе си базова структура (пропорция), позволяваща им да усъвършенстват себе си.
Развиването на правилна геометрия за сметка на специални практики позволява да се постигне състояние на кристализация, което всъщност се явява като реално разбиране за измененията във физическите условия на съществуване и пълното подчиняване на енергийните такива. За тази цел е необходимо да се премине през петте изкуства за построяване на тялото:
- Изкуството на напълване
- Изкуството на пропорцията
- Изкуството на оста
- Изкуството на съсредоточаване
- Изкуството на ритъма.
Геометрия на съзнанието
Методологията за развитие на процеса, свързан с безсмъртието, предполага възстановяването на всички геометрични модели на съзнанието от позицията на даоистката концепция.
Геометрия на храненето
Условие – разбирането за храненето като геометричен модел на пространството, откъдето получаваме храната си.
Геометрията на храненето включва в себе си разбирането за:
- Храненето с вкус
- Храненето с енергетици
- Храненето с кристали
- Храненето със слюда
- Храненето с ци
Задачи
Задачата на проекта – да се постигне състояние на невъзвратимост. Това е състоянието, когато в тялото се създават условия, при които неразрушаващата се енергия се развива доминиращо по отношение на енергията, която подлежи на разрушение.
За тази цел в тялото се създават специални зони, отсъстващи в неразвитото тяло, които изменят всички енергийни, биохимични и физиологични процеси в тялото.
10 юли 2010
RSS: