Дихателната система
Дишането е основният процес, чрез който поглъщаме външно ци. Основната ни задача е да разберем мярата на дишането, т.е. да се научим не да насищаме себе си с въздух, а да поглъщаме енергията му. Ако разберем мярата на дишането, ще разберем и ъгъла на дишането. А това ще ни даде възможност да създадем условия за центростремително дишане и да свържем енергията на дишането с енергията на тялото.
От това, как е настроено дишането ни, зависи работата не само на белите ни дробове и свързания с тях меридиан, но и на дебелото черво, което регулира спускането на енергията надолу при вдишването. Благодарение на разположението си самите бели дробове са най-високо разположените органи в тялото ни и ако дишането ни е блокирано или ако не е напълнено, тогава в тялото ни възникват проблеми не само в долната част на корема, но и в главата.
Отвън входната порта на дъха е носът, а отвътре – кожата. Емоционалното му преживяване е плачът. Дишането предопределя ритъма, с който енергията постъпва в тялото, и усилието, насочено към регулиране на кръвта. Качеството на дишането зависи от определени физиологични условия и преди всичко от работата на диафрагмата. Разбирането на дишането е най-важната задача на развиващия се човек. Нерегулираното дишане снижава дишането ни до по-ниски вибрации. Затова задачата на практикуващия е да премине към истинно дишане.
Истинното дишане е дишането на духа ни. То може да се осъществи при пълно пренастройване на дишането. Не трябва обаче да забравяме, че в процеса на живеене ние всъщност влошаваме дишането си. За да имаме истинно дишане, трябва преди всичко да създадем необходимите условия за подобряване на работата на диафрагмата. За тази цел се създава особено напрежение в корема, което се нарича коремно дишане.
10 февруари 2011
RSS: