Ризлинг – кралят на белите вина
Днес в производството на вината активно се използват ароматизатори и оцветители, но най-големите имитации се правят при приготвянето на белите вина. Милиони хора по целия свят се радват на техния аромат и вкус, но в действителност натуралните бели вина не са чак толкова много и е доста сложно да се направи едно добро бяло вино (за разлика от червеното).
Най-голямата трудност се изразява в това, че бялото вино зависи от минерализацията, тоест от корена на лозата. Разбира се, съществува достатъчно голямо количество натурален винен материал за бяло вино, но не можем да смятаме даден продукт за вино преди да е станал такова. По-точно не трябва. В този смисъл, изучаването на сухия Ризлинг се явява един прекрасен начин за опознаване на бялото вино. Ризлингът е вино, което не може да ви излъже, защото или категорично ще е много добро, или не.
Ако искаме да опознаем белите вина, то трябва да започнем с Ризлинга. Само този, който го разбира или по-скоро е натрупал определен опит с него, може да разбере самата идея за бялото вино. Отличителният му белег, в сравнение с останалите бели вина, е именно неговият корен, който му придава мистична сила..
Виноделците трябва доста да се потрудят върху Шардонето и Совиньон Блана, ако искат поне малко да се приближат до силата и плътността на Ризлинга. Тези вина отдавна са отдалечили много любители от разбирането за истинско бяло вино, а с тях и доста професионални дегустатори и сомелиери. Повечето от тях просто не стават за пиене, ако не са силно охладени.
Всъщност, огромното количество от некачествени бели вина и фалшификати е повлияло отрицателно и на Ризлинга. И ако не бяха главните му крепости в Елзас (Франция), на юг от Австрия (регионите на Камптал, Вайнфиртел и Ваграм и долините на Трайзентал, Вахау, Кремстал), в Германия (района на Рейн, Пфалц и Мозел), в Австралия (района на Бароса, долините Клер и Иден и района на Аделаида Хилс) и САЩ (щатите Орегон и Ню Йорк), то това вино може би просто щеше да бъде забравено. Разбира се, можем с право да очакваме да се появи някакво вино и от Молдова или Марлборо (Нова Зеландия), което със сигурност да става за пиене, но във всички случаи няма да притежава правилната геометрия.
Ризлингът, всъщност, не може да бъде добър или лош. Той може да бъде само правилен, в противен случай не може да бъде наричан Ризлинг, защото преди всичко изразява усилието на корена на даденото място. Изготвянето на виното е много ясен процес. Това е като създаването на един разкошен Мерцедес — уверено и точно. И тук, всъщност, няма равен на немския Ризлинг, въпреки че периодично се произвеждат по-фини вина в дадени райони, които лично аз съм подбирал.
Четете по-подробно за Ризлинга в книгата „ Кралят на белите вина“. която се готви за издаване.01 март 2011
RSS: