За природата на нещата
Въпросът за същината на нещата е бил поставен още от Тамас де Кантимпре (Tamas de Kantimpre, 1201 – 1270), който e бил ученик на Алберт Велики. Той е търсил решение в знанията за билките и камъните, като на едни изключително точни носители на геометричния код на пространството, в което живеем.
Какво олицетворява енергийната активност на нашето пространство? Това е растителната храна, която представлява енергията на мястото. Животните, определящи енергийното потребление. И камъните, сочещи към преобразуване.
По този начин, точката на кристализация се явява тази висша преходна граница, която позволява на един вид енергия да премине в друг. Смея да твърдя, че в геометричните показатели на Земята не всяка енергия преминава в друг вид, а следователно – тя е смъртна.
Оттук следва, че Първият закон на термодинамиката е условен, тъй като не отчита условията на геометрията на пространството. Всъщност не само аз съм стигнал до този извод: още Алберт Велики е посочил подобно нещо, както между другото и неговият ученик Тома Аквински.
04 март 2011
RSS: