Силата и безсилието на века
Интервю, което списание AUS взе от мен през 2001 година, точно след събитията през септември същата година. Въпросите, които се повдигат в него, продължават до голяма степен да бъдат актуални и в сегашния развой на нещата, които се случват по света в навечерието на 2012 година; дори придобиват още по-широка популярност.
Трагичните събития от тази есен сериозно измениха обичайния ход на нещата на планетата и вероятно животът съществено ще се измени, както обикновено се случва след подобна криза. Сега е времето да си припомним, че съдбата на човечеството, в крайна сметка, се определя от механизмите на по-модерните оръжия. На теза тема е и нашата беседа с Майстора.
Сега много хора говорят, че светът е навлязъл в една нова епоха. Така ли е наистина и защо всичко се случва по един толкова драматичен начин?
Този процес отдавна е наситен с драматизъм, но хората просто са се отучили да чувстват и виждат света. Дори изкуствено предизвикваните емоции са неустойчиви и непродължителни, а това е още един признак, че човечеството е загубило своята стабилност. Създадени са цели институти, насочени към „консумацията на човек от човека”. В резултат, хората в днешно време гледат на своето развитие не през призмата на това “как”, а през призмата на “за какво”.
В действителност се е развило едно посредствено възприятие за живота. И днес повечето хора в много малка степен успяват да осъзнаят неговата недостатъчност и „недодяланост“, а утре вече ще пробягват дистанцията от раждането до смъртта си, без ни най-малко да се замислят или забелязват самия живот, защото чисто и просто ще са се отучили да го правят. В това реално се крие и главният риск: свеждането до минимум на възможността да осъзнаеш себе си като човек.
Как е възможно само десетина души, които са решили да умрат, да придобият толкова силна и разрушителна енергия, която да може да повлияе на съдбата на целия свят?
Това хич не е малка група, а една системна проява. И докато хората продължават да разсъждават в категорията „добро и зло“, те още повече ще допринасят за своето неразбиране. Дуализмът - идеята за съществуването на две начала в света, дава възможност на всеки да използва тези две определения, както си иска. Като резултат се получава така, че това, което за едни е зло, за други е справедливо. Тъй че до момента, в който човечеството не премине към един по-сериозен и дълбок анализ не енергийните процеси, дотогава винаги ще се намират желаещи да заемат „свръхчовешките“ ниши, а вече под какъв лозунг - ще бъде вторично.
А що се отнася до степента на уязвимост на света, то единствено формата ѝ се мени. Всички виждат сакатите хора, които просят по улиците и в метрото, но никой не забелязва, че реално целият свят е болен. За тази цел е нужно само да погледнем себе си и наоколо, но в това всъщност се крие и проблемът, че не умеем.
Светогледът и менталността на Изтока продуцират „терорът на саможертвата“, докато в същото време начините за самоубийство на Запада са по-отчаяни, самотни и „нецелесъобразни“. Значи ли това, че в днешно време моралното и духовно преимущество е на страната на исляма, а не на християнството?
Предимството днес е на страната на тези, които са вътрешно по-събрани. И колкото и странно да звучи, доста умни хора, на фона на цялата си ерудиция, са лишени точно от това. Тези, които не са обременени с образование ограничават своето ментално поле с две функции. Мозъкът на тези хора не им пречи с излишен анализ, с други думи всяка идея, която бъде възприета от тях ще бъде най-правилната. Безсъзнателната вяра освобождава човека от много неща, а това да си събран позволява да се изпълняват всякакви други функции.
Да се съпоставя исляма с християнството не е напълно коректно, защото дори една и съща вяра се тълкува и манипулира по различни начини. Трябва да поставим въпроса така: ако си вярващ, тогава се отнеси сериозно към това. Науката се е дистанцирала от религията и по този начин я е извела от понятието за рационално. В същото време, човечеството е продължило да развива своя „мозък“, разрушавайки все повече връзката между духа, енергията и тялото. Ето защо цивилизованият свят не се вписва в нито една сериозна концепция. Всъщност, отхвърлянето тук е взаимно. Цивилизацията обаче е успяла да адаптира и религията към себе си, а това вече е нещо съвсем различно. Но ако отчетем факта, че в най-развитите страни доминира християнството, то сами можете да си направите извода кое е по-силно: да се въвлечеш тотално в религиозния процес и изцяло да му се подчиниш... или хоровото неделно пеене на Алилуя в стил рап, за да не скучаеш.
Какво поражда войната: непримиримия конфликт между нечии интереси, твърде големите противоречия в цивилизацията или неуправляемата верижна реакция на агресия и насилие?
Насилието е следствие от реакциите или естественото състояние на битието. Например, за афганистанците това е естествено състояние, тъй като те се намират във война вече цял един жизнен цикъл. И ако това наистина е естествено, то тогава би било много трудно да се спре. Индианецът, от своя страна, умирайки във войната получава свобода на духа. С какво тогава би могла да го изплаши смъртта?
Същото нещо можем да видим и в други народи, които са засегнати по някакъв начин. Неуправляемата реакция на насилие може да възникне по-скоро в цивилизовани и материално обезпечени общества, защото при тях съществува определен охранителен страх – икономически или екзистенциален, който те са развили заедно с останалите инструменти на всекидневието. Страхът и сексът са се превърнали в първична мотивация за бизнес индустрията, явявайки се основното оръжие за въздействие върху психиката. И все пак си мисля, че както и да се развие ситуацията, всеки ще си остане при своето: едни при секса и страха, а други при вярата.
Излиза, че при едно реално противопоставяне на различните цивилизации, в крайна сметка по-силни ще се окажат агресивните адепти и ислямската вяра?
Как би могло да се прави сравнение, когато в по-голямата част от човечеството не присъства вярата като такава. Естествено, че тези, в които тя присъства, ще са несравнимо по-силни. Човекът с истинска вяра няма съмнения – само се замислете какво стои зад това. Но ние нямаме право да обсъждаме или да осъждаме вярата на хората, оставайки в същото време безверни. Дайте да си признаем: това, което сме приели за вяра, повече прилича на някаква игра с елементи на манипулация. А това нарушава закона за развитието, чиято основа е усвояването. На фона на ритъма, в който човечеството живее днес – хората нищо не усвояват, а само консумират. Тъй че, в действителност, войната бива предизвикана от неумението на човек да живее в хармония със самия себе си. Най-тъжното е, че това не му пречи да учи другите, независимо на какво – математика, физкултура или психология.
Отношенията между народите обикновено се подчиняват на законите на междуличностната психология. А в съответствие с нея, доста често конфликтите са обречени да се развиват до пълно изчерпване. Може ли тогава да се говори за една тотална забрана на насилието в отношенията между хората, народите и държавите?
Да може, но само ако се изменят ориентирите на човечеството. Днес ние разглеждаме взаимоотношенията като конфликтни, а в древността те са имали доста по-дълбок смисъл. Посредникът в отношенията между хората винаги е бил духът, а в момента самото човечество, или по-скоро неговата най-богата част, се е приравнило към самия Бог – или поне характера на своите действия. Доста сложно би било да се отговори по-изчерпателно на този въпрос, тъй като тук не съществува единен език за обсъждане.
По-рано във войните винаги участваха цели държави, а сега – воински тайни групировки. Как би могъл светът да повлияе на една повсеместна партизанска война, ако тя се разрази изведнъж?
Действията на спецслужбите също могат да се разглеждат като партизанска война. Ако това е така, то тогава няма принципна разлика между държавните или „частните“ начини за водене на война Ако пък не е така, то тогава всеки монах или скитник би могъл да бъде партизанин.
Ще бъде ли готовността за смъртта една задължителна база за стила на живот през XXI век, както е било във времената на самураите?
Не, съзнанието няма да позволи. Може би само готовността за безсмъртието.
Има ли смисъл отмъщението от гледна точка на езотериката?
Този въпрос се отнася до кармата.
Забраната на смъртното наказание не доведе до намаляване на смъртността по отношение на невинните. Излиза ли, че „количеството на смъртта“ в света не се изменя, а протича единствено неговото преразпределение, в съответствие с някаква зла воля?
Може и да се случва такова преразпределение чрез съдбата, но с наша помощ. Ако обърнем внимание на качеството на енергията на обикновения човек и на това къде тя се „инвестира“, то бихме се поразили от „безстопанствеността“ и необмисленото разпореждане с нея. Фактически, той я умъртвява със своите действия, или по-точно себе си. И това, разбира се, не е по негова вина, а по-скоро е беда. Социумът, сам по себе си, е неспособен да осигури правилните знания. Защото истинските знания и правила на поведение е необходимо да се усвояват на ниво развитие, а не на ниво забрана. А ако не можем да извършим някакво усилие спрямо себе си, то всяко такова, което е по отношение на друг, би било лъжовно.
Постоянната готовност за смъртта вероятно облекчава самото „преживяване“, но се отразява лошо на качеството на живот. Какво може да се противопостави на глобалния шантаж на терора от гледна точка на съхраняване на вътрешната цялостност?
На този въпрос, с различен успех, са се опитвали да намерят отговор Платон, Аристотел, отчасти Монтен и Бердяев. Обобщавайки мога да кажа, че докато връзката между физическото и духовното остава разкъсана, ще остава и възможността за манипулация и шантаж. Човечеството вече се е отучило да извършва усилие над себе си, тъй като е свикнало да полага усилия насочени към нещо, което се намира извън него. Тъй че едно обръщение към нацията би било напълно безполезно на фона на това, че всеки е длъжен да се обърне към самия себе си.
07 март 2011
RSS: