Непрекъснатостта — основа на измеримостта
За да се познае измерението, трябва да се познае непрекъснатостта, която създава пропорцията. Пропорцията е основа на физическата реалност. Важно е да се постигне състояние, в което можем да осъзнаем геометрията, а не да излизаме от него. Не е възможно да събираш точки и да удържаш тяхното осъзнаване, без да познаваш силата на непрекъснатостта (когато не само съзнанието, но и цялата енергия и физика на тялото, се удържат в определен мащаб, т.е. имат свое собствено измерение).
Ние не можем експериментално да получим реалност, тъй като реалността, без вътрешен опит, е наличен, но ненужен резултат, който не може да се реализира като опит за в бъдеще. Трябва да можем да претегляме и да определяме резултата в телата ни, в нашите мозъци, а не извън тях. В противен случай ще получим огромно количество разхвърлена информация, която ще има отношение към всичко, но не и към самия човек.
Важно е да се разбере, че човек е не този, който е снабден с форма, а този, който управлява своите преживявания. Да ръководиш преживяванията си е възможно само, ако познаваш геометрията, а геометрия се познава чрез пропорцията. Следва да се влиза във взаимодействие с тези функции, които имат производни. Получаването на производни без преживяването им означава да се заблуждаваме в знанието. Човек трябва да се ръководи от мащаба, които може да контролира, а не да мами себе си чрез понятия, които са непостоянни и следователно заблуждаващи.
По рождение тялото ни има известна плътност, подобна на кристала. В хода на неправилното развитие, ние губим тази плътност, а заедно с нея губим и пречупването на енергията. В резултат на това получаваме тяло с по-ниско качество, което не притежава сили. Всъщност, именно това води човешкия живот към точката на отрицанието.
Но най-опасно е не загубата, а неразбирането, че дадена загуба е налице и неспособността да разбереш размера на своите чувства, мисли, дух и т.н. Оттук възниква и отклонението от приемствеността и ориентацията. В резултат на това човек трябва да създава условия за плътността на геометрията, които биха му позволи да си върне състоянието на контрол, биха му позволили да го преживее, в против случай без ограничение на обема, няма да се разбере стойността на преживяването.
Стойността на опита — това е истинската плътност на нашето тяло, на нашите органи, на нашето съзнание. В рехавото ни тяло нашето съзнание е изолирано не само от опита, но и от самото себе си. Всички наши несъвършенства са в нередовността. Няма ритъм на живот, който да произтича от непрекъснатостта.
Непрекъснатостта задава последователност и тогава ние имаме какво да търкаляме, какво да преобръщаме, какво да наклоняваме. В този случай ние можем да напуснем въображаемата сфера и да влезем в реалната — тази сфера, където се получават производни функции.
23 март 2011
RSS: