Ъгъл на момента на раждане
Ъгълът на раждане (или по-скоро, ъгълът на пораждане) е условна единица или мярка, която характеризира всеки човек. Човекът е пространствена величина, но за да се разбере това, е необходимо да се разкрие ъгъла на завъртане (мярката на развитие).
Този ъгъл може да се изчисли теоретично с помощта на едни или други координати. Но това няма да допринесе за никакво истинско разбиране, тъй като теоретичното разбиране на ъгъл не е достатъчно. За да отворите ъгъла, трябва да построите оста. В този случай ние имаме целия необходим набор от пространствени измерения. С други думи, без симетрия човек не може да познае това свойство. За да се направи това, трябва да се отстранят разходите на енергия в тялото и да се сведе тя до състояние на въртене, и, следователно, до свързаност. Освен това, независимо какъв е ъгълът на човек по природа, той е недостатъчен и неточен. Точните ъгли са ъглите от 30, 45, 60 и 90 градуса.
Всяко отклонение създава условие за разход на енергия и несъответствие. Важно за нас е да получим число. Числото е ритъм, ритъмът е пулс. Следователно, теория тук е интересна, но на практика е неуместна. Ъгълът е условие за структура, за форма и ако той е слаб, недостатъчен или в повече, той разрушава структурата.
Нашите действия трябва да бъдат съгласувани, а не просто да тънат в пространството. Трябва да можем да се опрем. При мъжете опората е съзнанието, а при жените — матката. Следователно, ние трябва не толкова да търсим своя ъгъл, колкото да създадем онова условие, което може да стане опора за развитие. Всъщност развитието не може да разчита на лична карта, то може да разчита единствено на най-доброто вече налично.
Наличните карти са това условия. Въпреки това, когато създаваме правилна геометрия ние волю-неволю ще разберем и собствения си ъгъл, тоест тази система на тялото, която доминира в нас (мускулната, сухожилната, костната).
Слабото място в нашата природа е енергията Ци. При това не е важно какъв й е обемът. Недостатъкът пречи толкова, колкото и излишъкът. Ето защо се нуждаем от оста за разпределение на енергията, както и отдалечаване от тази енергия, която така и така е в нас и върху която нашето влияние е опосредствано.
Ние разполагаме със съгласувани и несъгласувани връзки, които свързват всичко, затова и развитието е модулиране на условия за изход от зависимостта на тези връзки. Ето защо, ние не трябва да се интересуваме от това дали те са силни или слаби.
29 март 2011
RSS: